През 1950 година за втори пореден път три мача, играни в продължение на 330 минути, определят носителя на Купата на съветската войска - Освободителка. Времевата дистанция от повторението на титаничния сблъсък ПСК Левски - ЦДНВ (Динамо - Отбор на народната войска) е година и половина, но за това време целият живот и и футболът в частност са претърпели огромна промяна.

Как беше сложено началото на Вечното дерби: Левски - ЦСКА

Как беше сложено началото на Вечното дерби: Левски - ЦСКА

Вижте разказа за четвъртото издание на Купата на Съветската армия, когато три финала определиха победителя

След спирането на първенството през септември 1949 година всички клубове са реорганизирани по съветски модел, базиран на производствено-ведомствен принцип. Новите имена са: Динамо, Спартак, Торпедо, Строител, Червено знаме и Академик. Футболистите са длъжни да играят за "доброволното спортно обединение", което е към тяхното работно място. Във всеки голям град имената са едни и същи, като съответното ДСО се явява подчинено на софийското, което се явява представителен тим на структурата.

Снимка 481578

Източник: Фейсбук

Така на практика всички най-добри спортисти се съсредоточават в София. В републиканските първенства по баскетбол и волейбол вече няма място за провинциални отбори. За да има някаква приемственост, квотите за Републиканската група и "Б" група се запазват спрямо представителството в прекратения шампионат. Така София има право на пет места сред най-добрите. В турнира, игран в студените месеци на ноември и декември 1949 година, се случва немислимото. Бъдещият хегемон в спорта у нас ЦДНВ остава на шесто място, само на точка от участие в Републиканската дивизия.

Тогава военните вземат Соломоново решение. Под предлог за обединение на всички военни отбори, те създават нов – Отбор на народната войска. Той заема мястото на спечелилия една от двете пловдивски квоти Ботев при ДНВ. Бъдещите "канарчета" са изпратени в окръжната група, но след един сезон изгнание са  реабилитирани и заемат мястото си в елита. Другите два военни отбора – варненският Ботев при ДНВ и софийският ВВС също са пратени в третото ниво.

Независимо, че сезоните са обърнати, на практика шампионата е изигран от март до август 1950 година. Все пак титлата се решава чак през октомври, защото последните кръгове и отложените срещи се проточват дълго.

Турнирът за Купата на Съветската армия - Освободителка се приема с по-голяма важност, защото в него играят всички физкултурни колективи в страната. Първоначално се изиграват безброй мачове, които излъчват представителите на 14-е окръга, на които тогава е разделена България.

В края на юли към окръжните първенци се присъединяват 20-те отбора от двете Б групи - Южна и Северна. В три елиминационни кръга те излъчват 6 тима, които на осминафиналите се присъединяват към десетте тима от републиканската група.

4 отбора от Б група - Спартак (София), Торпедо (Димитрово), Строител (Бургас) и Торпедо (Русе), Спартак (Плевен) от окръжното първенство и селският колектив от Своге добиха право да се срещнат с елита.

Жребият противопоставя фаворита за трофея Динамо, както е прекръстен Левски на селския тим от Своге. Въпреки огромната разлика в класите "пощенци" печелят само с 3:1 и се класират за четвъртфинала.

Срещите от тази фаза се играят в началото на септември при много хубаво време. В Пловдив местният Торпедо (това на практика е Локомотив) за малко не поднася сензация срещу Отбора на войската. Едва в 107-а минута Стефан Стефанов бележи единствения гол и праща "армейците" напред.

В София се играе освен мача на Динамо, още само Академик (София) - Торпедо (Димитрово). Гостите печелят с 1:2, но подадена контестация от страна на "студентите" ще обърка много надпреварата по-нататък.

Преиграване има само в Плевен. Торпедо и столичният Спартак завършват 2:2, но на другия ден представителният тим на Милицията печели с 3:0. Спартак, като ЦДНВ пропуска класирането за републиканската дивизия и се налага да играе един сезон в "Б" група.

Снимка 477989

Източник: Фейсбук

Предимството на столичните тимове е смазващо и до четвъртфиналите пробиват Спартак (Плевен), който, макар че е по-силният отбор от града играе в окръжната група и Торпедо (Димитрово).

Динамо побеждава безапелационно Спартак с 3:0 на стадион Юнак. Също на Юнак, Червено знаме преодолява димитровското Торпедо с 2:0. Но за разлика от предишната година се играят и мачове на стадиона на Народната войска в Парка на свободата. Там домакините побеждават Торпедо (Локомотив) с 2:0.

Единствената изненада е в Плевен, Спартак разгромява кандидата за титлата в този момент Строител (това е Славия) с 4:0.

След тези развръзки са насрочени полуфиналите. На 18 октомври в Плевен трябва да играят Спартак и Червено знаме, а на 19 октомври в София са щели да се срещнат Динамо и Отборът на народната войска. Така драматичният финал от предишната година е нямало шанс да бъде повторен.

Най-неочаквано контестацията на Академик от осминафинала с Торпедо (Димитрово) е уважена и е присъдена служебна победа за "студентите". Така победата на Червено знаме над Торпедо (Димитрово) е анулирана и работниците от търговията трябва за втори път да играят четвъртфинал. Този път срещу Академик.

Преиграването е забавено и се изиграва след датата определна за финал – 26 октомври. Академик, който е събрал много силен състав, печели убедително с 3:0 и от отпаднал осминафиналист става полуфиналист. В състава от Динамо е преминал легендарният Васил Спасов-Валяка, който е студент и трябва да играе за този колектив.

Последва смяна на полуфиналните двойки. Така за Плевен, вместо Академик пътува фаворита Динамо. Шампионите побеждават с гол на Йордан Томов в 18-ата минута в много труден мач, в който домакините от Спартак упражняват сериозен натиск до края му.

В София Войската успява да се справи с класиралия се на трето място в Републиканската дивизия Академик след два мача. В сряда на 22 ноември след 120 игра мачът завършва 0:0. На другия ден военният тим прави много промени в състава, разчитайки на много дългата си резервна скаймейка. "Студентите" са си същите и нямат сили да се противопоставят на младите "армейци" Резултатът е 4:1 за Войската и мечтаното повторение на предишния финал става факт.

Снимка 481576

Източник: Фейсбук

Този път епичните срещи не се играят на сгурията на стадион Юнак, а в калта на стадиона на Войската, който иначе е затревен. Символиката в промяната присъства, както във времето, което е лошо и студено, така и в играта, която отхвърля възможността да се играе бърз и комбинативен футбол.

В неделя на 26 декември съдията Тодор Стоянов извежда двете единадесторки пред повече от 30 хиляди зрители. Играта е некачествена и нервна. В 15-ата минута е първата полемична ситуация:

Народен спорт: "Съдията Т. Стоянов не вижда засадата, в която е изпаднал Русев (ОНВ). Необезпокояван от никого, последният се откъсва и Андреев с рисковано излизане в краката му преодолява опасноността".

В края на първото полувреме и в началото на второто "военните нападат устремно". Те правят няколко пропуска. Голът обаче пада в тяхната врата.

Народен спорт: "Шестдесет и първата минута е една от решителните за изхода на мач. Бързият Цветков успява да се освободи от Насев, вдига добре и Хранов с отличен удар с глава открива резултата - 1-0 за Динамо".

"Сега проличава добрата морално-волева подготовка на военните. Те не губят вяра в крайната победа и започват целеустремено да нападат. Отборът на Динамо прави тактическа грешка. връщайки се в отбрана".

Играта става много отворена и дори шампионите имат шанс за втори гол след силен далечен удар на Хранов. Малко след това се стига до изравняване.

Народен спорт: "Панайотов II, който е минал на дясното крило, комбинира прекрасно с Божков. Настава опасно разбъркване и Панайотов II от два метра бие в опразнената врата - 1:1. Андреев има голяма вина за гола".

В продълженията благодарение на по-добрата издръжливост Народна войска има превъзходстово, но до нов гол не се стига.

На другия ден 27 ноември, понеделник се играе вторият финал. В него не са били предвидени продължения.

Народен спорт: " Вторият финал е много трудно да се преценява в тактическо и техническо отношение, поради невъзможния за игра терен, който затруднява еднакво и двата отбора. През по-голямата част от мача, не състезателите командуваха, а топката командуваше тях, тъй като локвите и калта поднасяха изненада".

Още във втората минута Божков получава отлична топка от Минев и със силен нисък удар откри резултата - 1:0 за Народна войска. За апострофиране на футболния съдия голамйсторът от първия мач за Динамо Хранов е отстранен от игра. По-късно заради грубост е отстранен и Цанов (ОНВ). Двамата щяха да пропуснат решителния трети финал.

Народен спорт: "Динамо започна второто полувреме със силна амбиция да изравни и сви обръч около вратата на военните. Непрекъснатият половинчасов натиск се увенча с успех - след едно голямо разбъркване пред вратата на Геренски, топката попадна у Такев, който с много лек удар изравни - 1:1".

Така следващата неделя 3 декември трябва да се играе трети мач. Динамовци понасят тежък удар, като титулярният вратар Спас Андреев се контузва в 15-ата минута. На негово място влиза неопитният Димитър Еленков, който се справя отлично и не допуска гол.

Отново се стига до продължение. Драмата в него настъпва в 97-ата минута. След корнер за Динамо, изпълнен от Йордан Томов, вратарят на Войската Стефан Геренски-Рибата. Стражът е напълно уверен, че ще се справи с центрирането и вика силно – "Аз". Борислав Футеков оставя удобната за избиване топка. Геренски в първия момент хваща кълбото, но след това комично го изпуска във вратата. 1:0 за Динамо и шампионите за втора поредна година правят дубъл.

Бившият Левски за девет години от 1942 до 1950 година печели пет пъти, както шампионата, така и Купата на страната (4 пъти Купата на съветската армия и веднъж Царската купа).