Два павиана живяха повече от 6 месеца с присадени свински сърца, предаде Ел Паис по информация на списание "Нейчър".

Учени от Мюнхенския университет в Германия предлагат метод, по който свинските сърца могат да се превърнат в трансплантанти за хора.

През 1964 г. хирургът Джеймс Харди извършва първата сърдечна трансплантация в историята. Това е и първата операция, при която е поставено сърце от индивид от един биологичен вид на индивид от друг вид - донорът е шимпанзе. Човекът, на когото е извършена трансплантацията, умира 2 часа по-късно.

От тогава насам хирурзи и учени опитват да развият методи, чрез които да присаждат животински органи на хората. До момента обаче никой не е успял да преодолее техническите затруднения.

Спасяват хора с органи от прасета до 10 години?

Спасяват хора с органи от прасета до 10 години?

Трансплантации на сърца, черен дроб, панкреас

По информация на списание "Нейчър" учени от Университета в Мюнхен са успели да присадят свински сърца на два павиана, издържали 3 месеца, и други два, които са оцелели 6 месеца след трансплантацията, преди да бъдат умъртвени. Това постижение подобрява над 3 пъти предишния рекорд от 57 дни живот и прави все по-достижима възможността човечеството да използва прасетата като донори на сърца при трансплантации на хора.

Когато някой човек има сърдечно заболяване в краен стадий трансплантантът е единственото трайно решение. Прасетата могат да бъдат вариант предвид недостига на човешки донори, твърдят учените. Те обаче допълват, че никак не е лесно орган от един вид да заработи в тялото на друг вид. За целта екипът, провел експеримента, е използвал генетично модифицирани прасета. Техните сърца били сходни с тези на павианите и това увеличавало възможността имунната система на приматите да не отхвърли присадката. От своя страна павианите били подложени на терапия за потискане на имунната система, за да може организмът им да приеме присаденото сърце.

Свинете може да са донори за стволови клетки

Свинете може да са донори за стволови клетки

Същата способност имат ембрионалните клетки.

Кристина Коста - изследовател от Института за биомедицински изследвания в Белвидж, Барселона, твърди, че досега това изследователско поле е било в застой заради липсата на добър животински модел. Настоящият експеримент обаче предлага добра насока за прилагане на подобни техники и при опитите с хора.

Беше необходим добър животински модел, върху който да се изпробват органите на модифицираните прасета, създадени чрез новите геномни технологии, посочва тя.