Гръцките етнолози свързват този обичай с много древната езическа история на Балканския полуостров и най-вече със земеделските култове на плодородието. Мартениците в Гърция са запазени само във високопланинските райони, далеч от големи градски и културни центрове.
В древните мистерии в Елевзина, участващите в тях връзвали на дясната си ръка и на левия си крак вълнено преплетено конче. До ден днешен обичаят е останал едвам запазен в по-изостаналите и редко населени райони на страната като Епир, Македония, Южна Тракия и части от Тесалия.
Обикновено в малките села бабите връзват мартенички (μάρτη) на малките дечица, за да бъдат здрави и радостни през годината. Като цяло обичаят е забравен в големите градове, но затова пък в Университета и по местата, където се събират младежи, можете да видите някое усмихнато младо момиче с червено-бели кончета около китката.
Мартеницата („марцъшор" на румънски) е един древен символ от един древен сценарий за възраждане на природата на прага на пролетта, според румънския сайт crestinortodox.ro. Този древен обичай, според традицията, е свързан с момента на символичната смърт и символичното раждане на едно местно женско божество - Баба Докия. Марцъшор е и народното име на месец март - началото на аграрната година.
Тази традиция се е запазила до наши дни, но не в стария й смисъл и съдържание.
В народните вярвания, мартеницата символизира годишното въже, което събира чрез преплитането на двете нишки всички 365 календарни дни. Белият и червен цвят символизират двата противоположни годишни сезона - зимата и лятото, а пролетта и есента се смятат за преходни.
В съответствие с традициите в Буковина, мартеницата е нишката на деня, изпредена от Баба Докия, докато пасяла овцете високо в планината. Тя е подобна на нишката на човешкия живот, изпредена при раждането от орисниците. Белият цвят символизира зимния студ, който си отива, а червеният - настъпващата лятна топлина.
Значението на мартеницата някога се свързвало с изминаването на годините. В миналото била изработвана от майките, които добавяли към двуцветната връвчица, изплетена от вълна, по една монета от сребро или злато и я връзвали на ръчичката на детето на 1 март сутринта, преди изгрева. Вярвало се е, че по този начин, децата са защитени от зло и болести и ще бъдат здрави както среброто и с червени бузки като червения цвят на шнура.
Момичетата си слагали преплетения шнур на шията, като вярвали, че няма да изгорят от слънцето през лятото, както гласяла поговорката: "Не ще те слънце изгори, мартеница ако носиш ти."
Мартеницата се носела от децата 12 дни или до някой специален празник (Благовещение, Цветница, Великден), докато цъфнат плодните дръвчета или някои храсти като шипката примерно. На други места мартеницата се носи до връщането на прелетните птици и се хвърля в посоката, от която те идват, с думите: "вземи чернотата, дай белотата".В други случаи, мартеницата се връзвала на клончето на цъфнало дръвче, а с паричката се купувало червено вино, хляб и прясно сирене, за да бъдат децата бели като сиренето и румени като виното.
deowin
на 01.03.2007 в 23:19:45 #32>
deowin
на 01.03.2007 в 22:13:36 #31deowin
на 01.03.2007 в 21:35:11 #30Rezon,
deowin
на 01.03.2007 в 20:50:57 #29Rezon,
deowin
на 01.03.2007 в 20:35:45 #28deowin
на 01.03.2007 в 20:34:37 #27davaizpliushcha,
Нафърфорий
на 01.03.2007 в 20:02:35 #26Blannik
на 01.03.2007 в 16:12:52 #25Blannik
на 01.03.2007 в 16:08:05 #24свако ви
на 01.03.2007 в 11:55:00 #23Радио Ереван
на 01.03.2007 в 11:34:40 #22Радио Ереван
на 01.03.2007 в 11:31:30 #21Лейди Ди
на 01.03.2007 в 11:26:03 #20Рошко
на 01.03.2007 в 10:55:17 #19ponejeda
на 01.03.2007 в 10:46:58 #18davaizpliushcha
на 01.03.2007 в 10:45:30 #17Punko
на 01.03.2007 в 10:33:57 #16ponejeda
на 01.03.2007 в 10:25:51 #15davaizpliushcha
Рошко
на 01.03.2007 в 10:23:49 #14"
davaizpliushcha
на 01.03.2007 в 10:16:36 #13