Терминът "източване на мозъци", който възникна през 1950-те години, обикновено се свързва със загуба. В Югоизточна Европа обаче, той представлява по-сложно явление, коментира setimes.com.

Тенденцията често би могла по-добре да се опиша като "циркулиране на мозъци", тъй като много експатрирани допринасят за икономиката на родната си страна като изпращат пари на семействата си.

Междувременно много страни в региона се стремят да превърнат "източването" в "придобивка" като съчетават държавни и частни инициативи.

Милиони хора от Югоизточна Европа напускат страните си в търсене на по-добър живот другаде. Мнозина са отлични професионалисти и учени. Мнозинството от тях - учени, изследователи, висши мениджъри и студенти, се изкушават от привлекателни възможности за кариера, заплати и по-добри условия като цяло.

В същото време, страните също губят човешки капитал чрез "пропиляване на мозъци" или вътрешно източване на мозъци в случаи, когато специалисти напускат работата си в своята област за по-добре платена работа, която не изисква професионалните им умения.

Последствията са сериозни. Според доклада на ЮНЕСКО "Наука, технология и икономическо развитие в Югоизточна Европа", броят на изследователите сериозно е намалял през последното десетилетие.

В много страни емиграцията достига до 70 % от техните професионалисти. Две от три преподавателски и научни работни места се овакантяват в някои университети, което вреди на научните изследвания и на потенциала на висшето образование.

В Босна и Херцеговина например, 79 % от инженерите, 81 % от притежателите на магистърски степени в науката и 75 % от докторите на науката са напуснали страната след 1995 г. В Албания според същото проучване, 40 % загуба на академичния състав бе отчетен в Университета на Тирана, от които 90 % са под четирийсетгодишна възраст.

Цената на тази икономическа миграция по отношение на човешко развитие и обществено благосъстояние е неизчислима, тъй като правителствата много пъти използват оскъдни ресурси, за да субсидират образованието и специалното обучение на работници, които после, когато заминат, отнасят със себе си потенциалните икономически и социални придобивки. Тогава страните се мъчат да запълнят позициите в социалната сфера и да се справят с недостига на умения в ключови икономически сектори.

Но сега според международни организации и национални правителства тенденцията в целия регион постепенно се обръща, тъй като емигрантите все повече се стремят да използват своите умения и капитал, за да станат истински партньори в развитието на своите страни.

Дори когато тревогата за условията на живот или политическата нестабилност представляват бариера пред възможността за завръщане, новите технологии улесняват "виртуалното участие" в изграждането на страните.

Инициативи на различни междуправителствени или национални институции осигуряват възможност за споделяне на знания и за превръщането на специализирана експертиза в икономически, социален и културен капитал.

Университетите в региона междувременно полагат усилия за превръщането на "източването на мозъци" в "циркулиране на мозъци". Проектите им включват обмен на програми, които стимулират академичния и изследователски състав да предприемат кратки специализирани проучвания в чужбина, както и създаването на дигитални мрежи.

Съвместен проект на ЮНЕСКО и „Хюлет Пакард" за предлагане на решения за намаляване на регионалното изтичане на мозъци бе осъществен през 2003 г. в няколко страни от Югоизточна Европа.

Осигурявайки ресурси, включително технологични и финансови съоръжения на различни университети, инициативата даде възможност на млади учени от региона да работят в рамките на съвместни научни проекти с техни сънародници, живеещи в чужбина. Проектът осигури мрежови технологии на различни университети от Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Сърбия и Черна гора.

"Участващите университети успяха да създадат екипи от факултети, учени и специалисти в целия регион, като всички работеха заедно", заяви програмният координатор Стаменка Увалич-Трумбич.

Например в Университета в Белград, няколко млади инженери останаха в страната, за да извършват експерименти, използвайки мрежова компютърна технология. Нещо повече, на регионално равнище редовните срещи по проекта също действаха като стимулатор за преодоляване на границите.

"Проектът не само укрепи научния и образователен капацитет на национално равнище, но и възстанови диалога между младите изследователи от региона след дългогодишно прекъсване на общуването между тях", заяви Увалич-Трумбич.

Мрежите, създадени с подкрепата на ЮНЕСКО/ „Хюлет Пакард" функционират автономно с цел обмен на новаторски опит, което да помогне на изследователите от региона да консолидират местния потенциал и да предприемат изследвания през граница, без да напускат родните си страни за постоянно.

Съзнавайки потенциално опустошителния структурен проблем, пред който е изправен регионалният сектор на образованието, ЕС също стана ключов играч. Съюзът подкрепя изследователите чрез различни програми като "Темпус" (целяща модернизирането на висшето образование) и стипендиите "Еразмус Мундус".

Освен това т.н. Болонски процес, създаден през 1999 г. с цел изграждане на единно европейско образователно пространство, извлечено от европейския интеграционен процес, ускори образователната реформа на Балканите.

Напоследък различни страни-членки на ЕС въвеждат "научна виза", предназначена да улесни изследователите от страни, които не са членки на ЕС, да получат работни визи в страните от Съюза. Директивата, която бе приета през 2005 г. ще се превърна в национален закон за страните-членки на ЕС до октомври.

Според много експерти инициативите за "мозъчни придобивки" са бавни и срещат много пречки, главно поради липсата на информация или капацитет да ги осъществят. Въпреки това според много международни организации и национални правителства, тенденцията постепенно става позитивна. Постепенно се създава нова нагласа, според която мобилността вече не се смята само за заплаха. Използвана по подходящ начин, тя може да донесе придобивки за родната страна и дори да се превърне в капитал.