ЮНЕСКО може да накаже Санкт Петербург заради кулата на „Газпром", стана ясно от завършилия в града на Нева форум на организацията за защита на световното културно наследство.

Местните общински власти трябва да се откажат от скандалния проект за изграждане на кулата на „Газпром", иначе могат да бъдат изключени от списъците на организацията за защита на културното наследство. Спорният проект се ползва с индиректната подкрепа на Владимир Путин. Преди дни в последната си годишна пресконференция за медиите заяви, че Санкт Петербург се нуждае от архитектурен проект, който да вдъхне нов живот на старата имперска столица.

Финалистите в конкурса за "Газпром сити" бяха шест. Жан Нувел - Париж, Масимилиано Фуксас - Рим, дуото Жак Херцог - Пиер де Меурон - Швейцария, Рем Кулхаас - Холандия, Даниел Либескинд - Берлин, и архитектурното бюро RMJM - Лондон.

Събрани накуп, тези имена са каймакът на архитектурната конюнктура в момента или обичайните заподозрени в световните конкурси. Общото между техните проекти беше гигантска кула, но и изненадващо, както отбеляза не само "Ню Йорк таймс" - доста посредствените резултати. Всеки е намерил символиката в кулата си: Херцог и Де Меурон я закодираха в трите спирали на ДНК, докато М. Фуксас използва спиралата като символ на завихрянето в турбината. Жан Нувел отдава почит на хоризонталната линия на града с редица от пет тънки кули с различна височина, които отдалеч приличат на мачтите на стъклен кораб.
Даниел Либескинд предлага две асиметрични кули, които се съединяват в приветстваща арка. Конструктивистките модули на Рем Кулхаас (някои съжалиха, че протестантската етика в неговия проект - най-икономически и екологически изгоден, изобщо не е била оценена) под формата на офис пространства като разпръснати ледени кубчета, разиграват абстрактната визия на Казимир Малевич.

 

Състезанието спечели 396-метрова стъклена кула, която ще гледа отгоре бароковия купол на Смолниевския събор и същевременно ще е три пъти по-висок от него. Спечелилото предложение на RMJM представлява петстенна конструкция, която, издигайки се нагоре, се засуква, завършвайки със стъклено острие.

Структурата е обгърната от втори пласт, замислен да й придаде по-омекотен и естествен вид, да я предпази от мразовитите петербургски зими и да сменя цветовете си в зависимост от светлината (до десет пъти на ден според проекта). Тя се издига върху лоби, покрито от купол със зимна градина, очевидно реплика на прословутите класически градини на Петербург.

Според губернаторката на Петербург Валентина Матвиенко и шефа на газовия монополист Алексей Милер, които бяха и съпредседатели на журито, този проект "оптимално се вписва в архитектурната среда на града", ще е новата му архитектурна доминанта и ще го превърне в енергийната столица на Европа.