Светът трябва да реагира със същата неотложност на климатичните промени, както и на кризата, предизвикана от новия коронавирус. Това подчертаха от Червения кръст, като предупредиха, че глобалното затопляне представлява по-голяма заплаха от COVID-19, съобщава "Франс прес".

Дори докато пандемията бушува, климатичните промени не спират да причиняват големи щети, изтъква в нов доклад Международната федерация на обществата на Червения кръст и Червения полумесец (IFRC).

В доклада за глобалните катастрофи от 1960-те години насам, базираната в Женева организация посочва, че светът е бил засегнат от повече от 100 бедствия - много от тях свързани с климата - откакто Световната здравна организация обяви пандемията през март.

Повече от 50 млн. души са били засегнати, се изтъква в доклада.

"Разбира се, COVID е там, той е пред нас, засяга нашите семейства, нашите приятели, нашите роднини", коментира генералният секретар на IFRC Джаган Чапагайн на виртуална пресконференция.

"Това е много, много сериозна криза, пред която светът е изправен в момента", каза той за пандемията, която вече отне над 1,3 млн. човешки живота.

Но той предупреди, че IFRC очаква "климатичните промени да имат по-значително средносрочно и дългосрочно въздействие върху човешкия живот и върху Земята".

И макар да изглежда все по-вероятно една или няколко ваксини скоро да станат достъпни срещу COVID-19, Чапагайн подчерта, че "за съжаление няма ваксина за климатичните промени".

Що се отнася до глобалното затопляне, той предупреди, че "ще са необходими много по-устойчиви действия и инвестиции, които наистина да защитят човешкия живот на тази Земя."

Честотата и интензивността на екстремните метеорологични и климатични събития вече са се увеличили значително през последните десетилетия, изтъкват от IFRC.

Само през 2019 г. светът е бил засегнат от 308 природни бедствия - 77 процента от тях, свързани с климата или времето, като загинаха около 24 400 души.

Броят на бедствията, свързани с климата и времето, непрекъснато се увеличава от 1960-те години насам и е нараснал с близо 35 процента от 1990-те години, уточняват още от IFRC.

Това е ужасно развитие.

През последното десетилетие при бедствия, свързани с времето и климата, са загинали повече от 410 000 души, повечето от които в по-бедните страни, като горещите вълни и бурите се оказаха най-смъртоносните.

Изправени пред тази заплаха, която "буквално заплашва нашето дългосрочно оцеляване", IFRC призова международната общност да действа с необходимата неотложност.

Изчислява се, че през следващото десетилетие ще са необходими около 50 млрд. долара годишно за подпомагането на 50 развиващи се страни да се адаптират към променящия се климат.

IFRC подчерта, че тази сума не се осигурява заради глобалния отговор на икономическото въздействие на COVID-19, който вече е надхвърлил 10 трлн. долара.

Червеният кръст и Червеният полумесец също така се оплакаха, че голяма част от парите, инвестирани досега за предотвратяване и смекчаване на последиците от климатичните промени, не отиват за най-застрашените развиващи се страни.

"Нашата първа отговорност е да защитим общностите, които са най-изложени и уязвими на климатичните рискове", подчертава Чапагайн, като предупреждава, че "нашите изследвания показват, че светът колективно не успява да направи това"

"Съществува очевидно разминаване между това къде е най-голям климатичният риск и къде отива финансирането за адаптиране към климата", отбеляза той и допълни: "Това разминаване би могло да струва човешки живот."