Ефектите от свиването на местообитанията върху дивата природа са по-дълбоки и широки, отколкото често се предполага, е установило ново проучване, цитирано от "Франс прес", като изследователи предупредиха, че много прогнози подценяват колко видове се губят във фрагментирана околна среда.

Човешката дейност поглъща все повече от природния свят, унищожава горите, разпръсква местообитанията в изолирани райони, като същевременно замърсява сушата и морето.

Това предизвиква шестото масово измиране през последните половин милиард години - последното изличи от лицето на Земята динозаврите преди около 66 млн. години.

Въпреки че връзката между загубата на местообитания и резкия упадък на живота на Земята е добре установена, германски изследователи са се опитали да преценят динамиката на загубата на видове, използвайки данни от десетки проучвания върху екосистеми в целия свят.

Те са установили, че по-малките местообитания оказват значителен допълнителен натиск върху видове, които често не са включени в оценките на загубата на биологично разнообразие, което води до повече измиране, отколкото обикновено е прогнозирано.

Използваните понастоящем модели са "много опростени" и са склонни да вземат предвид размера на земята и броя на видовете, открити в даден район, за оценка на непосредствените ефекти от загубата на местообитания, посочва авторът Джонатан Чейс от Германския център за интегрални изследвания на биоразнообразието.

"Когато правим тези "догадки", ние често грешим. А именно тези видове догадки, които предлагаме, подценяват колко вида са изгубени, когато местообитанието е изгубено (и колко са спасени, когато местообитанието е спасено или възстановено)", пояснява Чейс.

Изследването, публикувано в сп. Nature, е разгледало набор от 123 проучвания от местообитания по целия свят, сравнявайки големи, непокътнати райони - главно гори - с по-малки площи.

Проучванията са разгледали растения, птици, бозайници, гущери, жаби и насекоми.

Изследователите са се опитали да оценят рисковете, пред които се изправят видовете в редуцирани местообитания, които не са включени в модели, които обикновено се използват за прогнозиране на загубата на биологично разнообразие.

Те включват ограничения за движението и разпространението на популации от диви животни, инбридинг и трудности при намирането на партньори.

Балансът на видовете също може да се промени, като някои могат да се адаптират по-добре от други във фрагментирани райони.

В целия свят проучването е установило, че влиянието на загубата на местообитания често е по-остро в местата, където това се случва по-скоро, например в Америките.

Установено е, че районите, фрагментирани преди повече от сто години - например в Европа - имат по-малка загуба на биологично разнообразие, но в доклада се казва, че това може да се дължи на пристигането на видове, които са по-толерантни към тези околни среди, за да компенсират загубата на друга дива природа.

Чейс изтъква, че въпреки че допълнителните ефекти от живеенето в по-малки местообитания обикновено се е предполагало, че са малко, проучването е установило, че те всъщност са "доста големи".

"Трябва да свършим по-добра работа, за да включим този вид биологична реалност в нашите прогнозни модели", каза той и добави, че това може да помогне за по-добра оценка на потенциалното въздействие както на загубата на местообитания, така и на усилията за опазването им.