Арбитражът постанови, че исковете на дружеството срещу страната ни са неоснователни и ги отхвърли изцяло, като осъди „Плама Консорциум Лимитид" да заплати значителна част от разноските по делото.
На 19 август 2003г. „Плама Консорциум Лимитид", като мажоритарен собственик на „Нова Плама" АД (с предишна търговска фирма „Плама"АД) и съответно на петролната рафинерия в град Плевен, заведе дело срещу Република България в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове.
В иска си „Плама Консорциум Лимитид" претендираше обезщетение в размер на 280 милиона щатски долара, заедно със сложна лихва, считана от 15.12.1999 година.
Дружеството, учредено в Кипър, твърдеше, че България е нарушила стандартите за защита на чуждестранните инвестиции, определени в Договора за енергийната харта и Договора между правителството на Народна Република България и правителството на Република Кипър за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Според него допуснатите от страната ни нарушения на международното право, както поотделно, така и като комбиниран ефект, са довели до унищожаване или експроприиране на инвестицията му в страната.
Преди и по време на завеждане на делото „Плама Консорциум Лимитид" изпрати множество оплаквания и обвинения срещу България до ЕС и НАТО.
След завеждането на делото Република България оспори юрисдикцията на арбитражния трибунал да разгледа спора.
В своето решение трибуналът постанови, че „Плама Консорциум Лимитид" не се ползва от защитата, предвидена в Договора за енергийната харта, защото е придобило акциите си в „Плама" АД чрез измама.
Дружеството е излъгало Агенцията за приватизация, която е следвало да даде разрешение за прехвърлянето на акциите, че чрез него те ще бъдат придобити от консорциум, състоящ се от швейцарското дружество „Андре и Сие" и норвежкото дружество „Норуиджън Ойл Трейдинг", а в действителност собственик на „Плама Консорциум Лимитид" е бил френският гражданин Жан-Кристоф Вотрен.
Освен това арбитражният трибунал постанови, че дори и ако се приеме, че „Плама Консорциум Лимитид" има правомерно придобита и защитена от международното право инвестиция, исковете на дружеството срещу Република България са напълно неоснователни и поради това ги отхвърля изцяло.
С оглед на размера на спорния материален интерес и своята фактическа и правна сложност това дело е най-значимият международен правен спор в историята на Република България.
По него бяха събрани и проучени повече от 70 000 страници документи, бяха представени над 1000 страници писмени защити, 20 експертни становища, 40 свидетелски декларации, 1500 писмени доказателства. Това е първото арбитражно дело, разгледано от арбитражен трибунал на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, по което се постановява решение по същество въз основа на Договора за енергийната харта.