БАН с три сценария за кризата - очаква пик на заразените през лятото

Три сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с коронавируса предлага Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките.

Анализът е разработен въз основа на данните за разпространението на заразата и предприетите мерки.

Първият сценарий допуска, че пикът на коронавируса в страната настъпва в средата на май, няма втора вълна от заболели, мерките постепенно се отменят и през втората половина на годината икономиката функционира нормално. Вероятността той да се сбъдне е 20%, като прогнозата е за спад на БВП от 2.4% и леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 г. Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия туристически сезон - предвижда се спад до 20%.

Очаква се, че при този сценарий пазарът на труда ще изпита умерено негативен шок, а безработицата нараства до 6.9%. Вместо балансиран бюджет ще има дефицит от 1.5% спрямо БВП, като той ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 2.5 млрд. лв. Фискалният и валутният резерв остават на приблизително същите нива, а правителственият дълг се увеличава до 21.7% от БВП.

И без коронавирус у нас икономиката щяла да спре според Караниколов

Важното било да запазим производството в кондиция

Вторият сценарий предвижда пик в края на юни - средата на юли с постепенна отмяна на мерките и възможно повторно въвеждане на някои ограничения. Вероятността той да се случи е 60%. Прогнозата на икономистите е за спад на БВП с 4.3% и ускоряване на инфлацията до 4.2% на средногодишна база. Очаква се, че обемите на външната търговия ще намалеят значително, а влошаването на текущата сметка ще е с повече от 1 млрд. евро заради намален износ с 4.6% и спад на туристическия сезон с около 50%.

Пазарът на труда ще изпита негативен шок - безработицата ще се удвои спрямо миналата година, достигайки 10% от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с 9%, докато разходите остават в рамките на планираните със Закона за държавния бюджет. Ще има обаче пренасочване към здравеопазването и социалното подпомагане за сметка на капиталови разходи. Бюджетният дефицит достига 2.5% спрямо БВП и се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 3.8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 500 млн. евро, а правителственият дълг се увеличава до 23% от БВП.

Коронавирусът причинявал невиждана досега икономическа криза

Това призна шефката на МВФ Кристалина Георгиева

Според третия сценарий пикът на заболяването ще е в средата на август при периодично затягане и разхлабване на мерките. Има 20% вероятност той да се сбъдне. Спадът на БВП в реално изражение ще е с 5.7%. Инфлацията се ускорява до 5.2% на средногодишна база, като причините ще са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за значително намаляване на обемите на външната търговия и влошаване на текущата сметка с повече от 2 млрд. евро заради проваления летен туристически сезон - спад между 50 и 70%.

Пазарът на труда ще изпита силен негативен шок, като безработицата ще достигне близо 350 000 души - 12% от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с близо 10%, а разходите за подпомагане на различни уязвими групи, здравеопазване или програми за бизнеса ще се увеличават с 5.5% спрямо планираните преди актуализацията. Ще има и пренасочване на разходи, като капиталовите ще намалеят за сметка на текущите. Бюджетният дефицит ще достига 5% спрямо БВП и ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 1 млрд. евро, а правителственият дълг се увеличава до 26.5% от БВП.

Три сценария разработили в МФ, Горанов работи по най-тежкия

Актуализацията цели да се гарантира, че държавата може да поддържа основните си функции

Според икономистите на БАН актуализацията на бюджета и останалите мерки във финансовата сфера са взети навреме. Те обаче не изключват и вероятността от нова актуализация на бюджета при реализация на втория или третия сценарий.

От БАН оценяват положително и решението да се увеличи максималният размер на поетия нов държавен дълг до 10 млрд. лв., както и мерките, предприети от страна на БНБ.

Относно мярката 60/40 икономистите смятат, че държавата може да поеме сама 60% от заплатите, без да изисква участие и от бизнеса за запазване на доходите на работниците.

В заключение от БАН подчертават, че оптималните мерки за борбата с коронавируса са свързани със съзнателно ограничаване на икономическата активност и намаляване броя на заразените, като в зависимост от развитието на епидемията може да се мисли за циклично налагане или отмяна на ограниченията.