Трагедията край Ямбол подсети софиянци, че и те не пътуват безопасно, особено със старите автобуси, които обслужват предимно близките села.
Средната възраст на автобусите, които се движат в София е 13 години и осем месеца. Това е само една от причините, които карат шефа на Столичния автотранспорт, да не изключва повторение на трагедията край Ямбол, предаде БНТ.
Директорът на Столичния автотранспорт Асен Добранов смята, че няма никаква гаранция. И чисто нов автобус да бъде - това е техника, той се чупи.
Добранов посочва и че има и чисто човешка грешка, а и състоянието на пътищата не е добро.
Ако има нещо сигурно то е, че всяка сутрин спирачките на автобусите от Столичния автотранспорт задължително се тестват, а шофьорите им минават през проверка за алкохол.
Срещу 300 милиона лева за пет години София може да заприлича на европейска столица поне по градския си транспорт.
USD
CHF
EUR
GBP
nono
на 30.05.2009 в 15:57:45 #3Траурът като комфорт by newswriter on 29/05/2009 9:05 AM Мартин Карбовски Стандарт Траур му е майката. Траур и загриженост до следващия път. Десет хиляди лева за загинал в катастрофата и по пет хиляди лева за ранен. И траур. Работата е свършена. Утре пак по колите на предизборна обиколка. България е страната с обявени най-много дни на национален траур в последните години. И с нито един наказан "отговорен фактор". Наказани са шафнери, шофьори и други жертви на системата. Дават се глоби за загубени детски животи. Някой опира пешкира от единия му край. Стар автобус и технически преглед в Елхово. Това звучи като диагноза. Някой дава 20 лева, за да мине по-бързо на канала. По документи всичко е наред. Но после следват тесен път и непроверени спирачки. Хората не умират, защото машините са стари. Хората умират от българската организация. И като че ли все на празник. Защото, както ни е животът, така са ни организирани и празниците. Организацията на живота наоколо е като загубена битка. Пътят, храната, въздухът, хората - организацията на живота е така направена, че е по-добре да си стоим вкъщи. Направена е като филм на ужасите - на няколко от жертвите минали под мелачката на автобуса в Ямбол не могат още да определят пола. Ще кажат имената им по телевизията. Черней, народе. И пак същите нелепости, същите думи. "Нещастия се случвали навсякъде". Като у нас ли? "Взимаме необходимите мерки". Като в нормална държава ли? "Разследваме причините за инцидента". Както разследвахте с години и другите инциденти ли? "Обявяваме национален траур". Като миналия път ли?! Никой не казва кой е шефът на техническата база, направила техническия преглед. Кой им е дал разрешение. Кой е шефът на даващия разрешението. Кой кой е в този държавен гювеч, който седи и яде от ръката на обичайно умиращите данъкоплатци. Някой е платил заплатата на човека, на държавния служител, който е отговорен за стария автобус и скапаните спирачки. Този, който е платил заплатата, днес е в моргата. Тих гняв, гневец някакъв се надига от време на време в гърлата на хората и минава като настинка. Организацията на живота е държавата. Направете държавата да работи - траурът няма да ни застига толкова често. Но това е поредният комфортен траур. Траур, изразяващ лекото неудобство на българската държава, която е длъжник на гражданите си дори когато става дума за един обикновен технически преглед. Обикновен празник. Обикновени стари хора. В необикновен автобус, падащ по необикновено тесен път в нормално нанадолнище. След всеки траур вестниците пишат един и същи материал. Дайте ни главата на виновния. Дават ни шафнери и шофьори. Хвърлят ги на кучетата. Няколко години затвор. Убийство по непредпазливост. Утре пак. Черната серия е пред очите ни, епизод 10. Или епизод 11-и? Толкова търпелива нация е награда за всеки престъпник. За всеки политик. У нас живеят най-нещастните хора и най-щастливите държавни чиновници. Толкова търпелива нация, че да ти е драго да я газиш. Нация, която не знае какво да прави. Чезне, рони се, умира безславно, умира мърцина и не се ражда много. Честит ви пореден траур, загубих им бройката по време на прехода. Траурът е празник на омразата към живота у нас. Защото, ако го обичахме, щяхме да си го организираме много по-добре.
nono
на 29.05.2009 в 21:40:15 #2Гласуване е решението.
nono
на 29.05.2009 в 21:39:09 #1Маршрутките са летящи катафалки-без билет,"едвам запалих днеска"-за добър ден от шофьора,собственика юрка нещастния шофьор по телефона-"карай по тротоара ако има задръстване",мръсотия и чакане счасове.За билети и застраховка живот-си мълчим взаимно.