55 % от членовете на Българската стопанска камара няма да увеличават заплатите през следващата година, 29% имат подобни намерения, а 16% все още се колебаят. Това показват резултатите от анкета на БСК сред своите членове относно нагласите сред бизнеса за увеличение на заплатите и осигурителните прагове.

51% от работодателите, които не възнамеряват да вдигат трудовите възнаграждения, обясняват решението си с влошеното финансово състояние на фирмата или бранша, в който те оперират. За 38% причина е, че имат несъбрани вземания от контрагенти, включително от централната и местните власти по линията на неразплатени обществени поръчки.

Аргумент за 31% от анкетираните е песимизмът им относно подобрението на икономическата среда, поради което предвиждат да запазят резервите на фирмите. 8% от членовете на БСК са на мнение, че възнагражденията в бранша са на достатъчно високо ниво и не се налага промяна.

53 % от запитаните пък са посочили, че не е необходимо определяне на минимален осигурителен доход (МОД) по браншове и длъжности. 35% са на противоположната позиция, а 12% се затрудняват да преценят.

Преобладаващата част от одобряващите договарянето на МОД смятат, че за 2012 г. не трябва да има увеличение на осигурителните прагове, т.е. те трябва да се запазят на нивото на 2011 г. 36% приемат увеличение на МОД в границите между 2 и 10%, а 27 на сто са склонни на увеличение с повече от 15%.

Една четвърт от участниците смятат, че индексирането на възнагражденията трябва да се има предвид основно производителността на труда. Всеки пети работодател приема като водещи факторите инфлация, конкурентоспособност и разходи за труд, а според 17% от анкетираните трябва да се отчитат и промените в данъчното и осигурителното законодателство.

Представителите на бизнеса смятат и че индексирането на трудовите възнаграждения трябва да е съобразено с реалната икономическа ситуация и да отговаря на възможностите на всяко предприятие, а не да се определя с норматив от държавата.

Необоснованото индексиране на трудовите възнаграждения, без това да е обвързано с разширяване на пазарния дял или с диверсификация в предприятията, утежнява и без това тежкото финансово състояние на малките и средните предприятия у нас, които са гръбнак на икономиката, споделят анкетираните.

Повече от половината (57%) анкетирани не одобряват разпростирането на Колективния трудов договор върху всички предприятия от бранша. 18% са на противоположното мнение, а всеки четвърти (25%) се затруднява да прецени.

Според участниците в изследването Кодексът на труда е остарял и не създава условия за гъвкавост на пазара на труда. В тази връзка, предприемачите определят като приоритет на държавата именно промяната на Кодекса на труда и преразглеждането на нормите, които усложняват освобождаването на работници и въвеждане на гъвкави форми на заетост.

Според тях трябва да се преразгледат текстовете, обвързващи решенията на работодателите с подписа на синдикатите в предприятията.

Режимите за разпределение на работното време и отпуските също създава проблеми на предприемачите, както и множеството почивни дни, които често прекъсват работния процес и обременяват финансово фирмите.