Последните данни на БНБ показват, че в края на юни 2022 г. брутният външен дълг на българската икономика възлиза на 41 495.9 млн. евро (52.5% от БВП), което е с 1647.3 млн. евро (4.1%) повече в сравнение с края на юни 2021 г. (39 848.6 млн. евро, 58.7% от БВП).

Краткосрочните задължения са 8068.1 млн. евро (19.4% от брутния дълг, 10.2% от БВП) и се увеличават с 1901 млн. евро (30.8%) спрямо края на юни 2021 г. (6167.1 млн. евро, 15.5% от дълга, 9.1% от БВП). 

0,8 % от прогнозния БВП отчита докладът за изпълнението на бюджета към 30 юни

0,8 % от прогнозния БВП отчита докладът за изпълнението на бюджета към 30 юни

Приходите в националния бюджет са с 832,6 млн. лв. повече от разходите

Дългосрочните задължения възлизат на 33 427.8 млн. евро (80.6% от брутния дълг, 42.3% от БВП), като се понижават с 253.7 млн. евро (0.8%) спрямо края на юни 2021 г. (33 681.5 млн. евро, 84.5% от дълга, 49.6% от БВП).

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юни 2022 г. е 7028.9 млн. евро (8.9% от БВП). Спрямо края на юни 2021 г. (8358.6 млн. евро, 12.3% от БВП) той намалява с 1329.7 млн. евро (15.9%). Това се дължи на погасяването на емисията външни облигации в размер 1.275 млрд. евро и липсата на нова рефинансираща външна емисия. 

БВП на България се е повишил с 4% за първото тримесечие на 2022 г.

БВП на България се е повишил с 4% за първото тримесечие на 2022 г.

По предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт през първото тримесечие на 2022 г. възлиза на 32 млн. лв

Външните задължения на Централната банка са 2101.1 млн. евро (2.7% от БВП). Те се повишават с 1271.4 млн. евро (153.2%) спрямо края на юни 2021 г. (829.7 млн. евро, 1.2% от БВП).

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции (това са банките и инвестиционните фондове) са 5621 млн. евро (7.1% от БВП). Те се увеличават с 1418.9 млн. евро (33.8%) спрямо края на юни 2021 г. (4202 млн. евро, 6.2% от БВП).

По всичко личи, че увеличението на външните задължения на Централната банка е пряко свързана ръста на този тип дългове на търговските банки. Възможната схема е банките привличат ресурс от чужбина и влагат по-голямата част от него по сметките си в БНБ. На този извод навеждат приблизително еднаквото увеличение и в БНБ и в банковия сектор. 

Служебният финансов министър пресече надеждите за сериозни държавни помощи

Служебният финансов министър пресече надеждите за сериозни държавни помощи

Държавата няма да развърже кесията

Външните задължения на Други сектори (това са фирмите) са 13 043.1 млн. евро (16.5% от БВП). Те нарастват с 582.7 млн. евро (4.7%) спрямо същия месец на миналата година (12 460.4 млн. евро, 18.4% от БВП).

Вътрешнофирменото кредитиране (това са заемите, които чуждестранните собственици дават на дъщерните си компании у нас), е в размер на 13 701.9 млн. евро (17.3% от БВП) в края на юни 2022 г., което е с 296 млн. евро (2.1%) по-малко в сравнение с края на юни 2021 г. (13 997.9 млн. евро, 20.6% от БВП).

То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 33% към края на юни 2022 г., при 35.1% година по-рано.