Служебният финансов министър пресече надеждите за сериозни държавни помощи

Не са обосновани исканията, изразени в публичното пространство, държавата да "развърже кесията" за допълнителни помощи за потребителите и бизнеса, както и за повишаване на доходите.

Това каза на брифинг в подопечното й ведомство служебният министър на финансите Росица Велкова.

"Поводът за днешната пресконференция са твърденията в общественото пространство, че има големи възможности от бюджета да се финансират големи пера като помощи за битови и небитови потребители, потребителите на газ и дори увеличение на доходите. Всички тези твърдения са базирани на излишъка от 1,5 млрд. лева, с който приключи държавният бюджет към края на юни", започна изявлението си финансист номер едно. И даде пример - в последните две години към средата на годината се отчита излишък, а в края се приключва на дефицит.

"Това не означава, че има едни свободни средства, срещу които могат да се правят свободно разходи, посочи Росица Велкова.

Така например от предвидените от предишния министър Асен Василев капиталови разходи в размер на 8 млрд.- 4 са европейски средства, които не могат да бъдат пренасочени, 1,1 млрд. са капиталови разходи за общините, където казусът е същият, 1,2 са пари за регионалното министерство, където, с оглед на ситуацията с недофинансирането на пътните ремонти, също е неудачно, а 1,1 млрд. са за отбрана, подчерта Велкова.

Мъртви вълнения и опасни течения в бюджета

Ситуацията, която предишното правителство на Кирил Петков остави в бюджета, само изглежда оптимистично

Остават обаче около 500-600 милиона, които ще бъдат преструктурирани, но винаги имало и непредвидени разходи, като например провеждането на предсрочните избори през октомври, които ще струват на хазната 70 милиона.

В рамките на брифинга в МФ бе представена и предварителна макроикономическа прогноза за периода 2023-2025 година. Акцентът от нея - ако следващият редовен кабинет не промени бюджетната рамка, заложена от кабинета "Петков", то до 2025 година процентът на дълга спрямо брутния вътрешен продукт ще достигне 40%.

"Очаква се през 2023 г. номиналният БВП да достигне 166,6 млрд., като ръстът е 2,2%. Размерът на средногодишната инфлация ще е 5,8%. В тази прогноза са отразени единствено политиките, приети от Народното събрание в приходната и разходната част. Свалени са и еднократните разходи като 150 милиона за компенсацията на горивата с 25 стотинки за литър ", обобщи министърът.

12,6% ще е инфлацията пък за тази година, като за следващата 2023-та се предвижда спад заради очаквания спад на потреблението както в България, така и в целия Европейски съюз. 11,4 милиарда лева или 6,8% от БВП пък е очакваният дефицит към края на 2023 г.

"При такъв дефицит дълговото финансиране би възлязло на 15 милиарда всяка година в 3-годишен период. Което значи, че ако не се променят текущите политики, до 2025 година ще стигнем от 23,6% до 40% дълг спрямо БВП. Ако не се предприемат действия от следващото редовно правителство за преструктуриране на разходите, ще се стигне до свръхдефицит и съответно ще се отдалечим от критериите за влизане в еврозоната", заяви Велкова.

Инфлацията вече е изяла голяма част от бюджетните увеличения на доходите

Предвиденият ръст на минималната пенсия изглежда недостижим за инфлацията, засега