Според Българска стопанска камара сме приели амбициозни цели спрямо достигнатите нива и целеви прагове, възприети от ЕК, вкл. 32% дял на енергията от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия, 32,5% подобрение на енергийната ефективност и поне 15% междусистемна свързаност, произтичащи от приетите амбициозни цели на ЕС.

Те са категорични, че трябва да бъдат обвързани с преоценка на прогнозите за ръста на БВП и развитие на брутното и крайното енергийно потребление.

По думите им приемането и изпълнението на интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) е от сериозно значение за развитието на българската икономика в следващите десетилетия. Според тях това предвижда скъсяване на дистанцията спрямо средното равнище на ЕС на доходи и производителност. Същевременно, декарбонизацията на икономиката, нисковъглеродният растеж и снижаването на енергийната интензивност на икономиката следва да бъдат постигнати при най-ниски, икономически и социално приемливи за обществото и бизнеса, разходи.

От БСК подчертават, че периодите 2020-2030 г. и 2030-2050 г. са от решаващо значение за постигане на радикален обрат в икономическо и социално сближаване на България за доближаване до средното равнище на ЕС.

Според тях обаче заложеният общ ръст на БВП от 2,3% до 2030 г. спрямо 2020 г. не обслужва тези цели. Това обричало икономиката на страната на загуба на конкурентоспособност, на енергийна бедност, на "програмирано" съхраняване, и дори отдалечаване от средното ниво на икономическо развитие в ЕС.

От БСК твърдят, че възприемането на заложения пасивен енергиен сценарий и прогнозния ръст на брутното и крайното енергийно потребление, на нереалистично високите цели за енергийна ефективност и изпреварващ ръст на дела на ВЕИ в крайното енергийно потребление по модела PRIMES, ще ограничи радикално възможностите за устойчив ръст на БВП.

В тази връзка, УС на БСК категорично настоява за преработване на основния макроикономически сценарий и възприемане на дългосрочен средногодишен ръст на БВП.

По думите им на тази основа, следва да се преизчислят всички допускания за прогнозно брутно и крайно потребление, енергиен и въглероден интензитет, енергийна ефективност, скорост на обновяване на електроенергийните мощности, преносна и разпределителна мрежа, структура на енергийното производство.

От БСК обявяват, че е неприемлив фокусът върху развитие на ВЕИ. Това се отнасяло особено за за инсталирането на соларни и ветрови генератори при високи крайни продажни цени за индустриални и битови потребители.

Според тях заложените цели за ВЕИ допълнително ще увеличат цената на общия енергиен микс и тежестта върху бизнеса и населението.

Те са категорични, че трябва да се конкретизира делът в тона нефтен еквивалент на производството от основните източници на ВЕИ, да се рамкират ценови стимули за производство на електроенергия от ВЕИ за собствени нужди.

Според членовете на БСК е необходимо да бъде разработен целеви енергиен баланс до 2030-2040 г. и паралелна Национална енергийна стратегия до 2030 г.

Те са на мнение, че в закона за енергетиката трябва бъдат включени основни принципи и изисквания към ценообразуването на електро- и топлоенергията, сред които покритие на действителните разходи за битовите потребители на основата на реални икономически разчети, прекратяване субсидирането на топлоенергията чрез цените при комбинирано енергопроизводството, промени в тарифирането на електроенергията и топлоенергията, намаляване на общите разходи за подпомагане на енергетиката.