Българската стопанска камара категорично не подкрепя предложения Законопроекта за максималната търговска надценка за стоки, включени в кошницата на домакинството, и призовава вносителите да го оттеглят.
Според камарата устойчивата и ефективна верига на доставки е от ключово значение за икономическата сигурност и социалната стабилност.
БСК се противопоставя на всички законодателни предложения, предвиждащи въвеждане на неконкурентни и антипазарни мерки за регулация. Предложеният проект на закон предвижда сходни, но значително по-рестриктивни мерки от внесените през предходната година проекти на Закон за пределни надценки на основните хранителни продукти и Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Възприетият подход е свръхрегулаторен, пренебрегващ принципа на свободна стопанска инициатива, без да отчита сложността и динамиката на агрохранителния пазар, както и рисковете, които ще възникнат от намесата в пазара на търговия със стоки от т.нар. "кошница на домакинството".
В позицията се посочва, че законопроектът съдържа редица предложения в ущърб на потребителите, които създават предпоставки за отказ от стопанска инициатива, отлив на инвестиции, ограничаване на достъпа до пазара, затваряне и преместване на предприятия извън България, намаляване на потребителския избор и цялостно възпрепятстване на агрохранителната верига у нас.
БСК се тревожи относно последващите негативни ефекти върху конкурентната среда, свободната стопанска инициатива и съответствието с правото на Европейския съюз.
Тя смята, че предложените мерки са не само антипазарни, но и потенциално опасни за икономическата стабилност на страната.
БСК възразява срещу предложените в законопроекта регулаторни механизми, със следните мотиви:
1. Административно налагане на максимална надценка от 20% по цялата верига на доставки е в пряко противоречие с Регламент (ЕС) № 1308/2013, който изгражда пазарните отношения в ЕС върху принципа на свободното ценообразуване при лоялна конкуренция.
2. Официалните данни показват, че въпреки множеството публично изразени опасения и спекулативни твърдения относно въвеждането на единната европейска валута у нас, понастоящем пазарът се намира в състояние на равновесие. Инфлацията при храните е овладяна (под 1% за последните месеци на 2025 г.), а в последния Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите "Оценка на директивата относно нелоялните търговски практики" {SWD(2025)405} се посочва, че търговските надценки не са двигател на цените в България. В допълнение, предложението за нова регулация се внася при вече действащите ограничения, предвидени в Закона за въвеждане на еврото - забрана за икономическо необосновано покачване на цените; както и предвидената в §15 от Заключителните разпоредби на същия закон възможност, Министерският съвет да приема временни мерки за противодействие в случай на значително нарастване на цените на стоки и услуги от първа необходимост.
3. Механизмът за изчисляване на "кумулативна" надценка по цялата верига е практически неприложим в реални пазарни условия. Той изисква безпрецедентно разкриване на търговска тайна между независими оператори и създава огромна бюрократична тежест. Подобно изискване подтиква българските търговци и към обмен на информация за съгласуване на ценовата политика между отделните участници по веригата при определяне на кумулативната надценка, а това може да се разглежда като вид забранено споразумение, в пряк конфликт с чл. 101 ДФЕС и практиката на ЕК/СЕС.
През 2019 г. КЗК предупреди, че при определяне на максимална надценка има риск всички търговци да сложат надценка, равна или близка до максималната, вместо да се конкурират помежду си - ефект, аналогичен на забранено споразумение за фиксиране на цени. Именно конкуренцията между веригите досега е държала цените по-ниски.
4. Предвиденото задължение за поддържане на наличности, в комбинация с таван на надценката, представлява недопустима държавна намеса, която игнорира реалните вериги на доставки, капацитета на складовете и спецификите на бързооборотните стоки. Всичко това ще доведе до изкуствено блокиране на капитал и оперативно затрудняване на търговците. Подобно изискване предпоставя правен парадокс, доколкото ограничаването на общата надценка до 20% при високи оперативни и логистични разходи и изискването за задължително поддържане на наличности, ще принуди търговци да продават под себестойност. Това е в пряко противоречие с чл. 36, ал. 4 от ЗЗК, който изрично забранява продажбите на загуба с цел защита на конкуренцията. Тази норма на ЗЗК е приета именно, за да пази малките търговци от дъмпинг. Новият законопроект де факто обезсмисля тази защита и легализира антипазарно поведение в ущърб на малкия и среден бизнес.
5. Предвидените санкции — до 200 000 евро — са непропорционални и имат наказателен характер, който може да доведе до фалити на малки и средни предприятия. Забраните за "изкуствено разделяне на дейности" са формулирани абстрактно и създават предпоставки за административен произвол. Нещо повече, докладът на ЕК {SWD(2025)405} сочи, че понастоящем българското законодателство по отношение на нелоялните търговски практики е сред по-строгите в ЕС, а що се отнася до санкциите - сред най-строгите.
От БСК са категорични, че внесеният Законопроект не може да постигне своята цел - защита на жизнения стандарт на домакинствата, а напротив - административният таван ще доведе до дефицит, свиване на асортимента и изкуствено изтласкване на качествени стоки от пазара, поставя под риск оперативната дейност на коректния бизнес и стимулира сивата икономика.
USD
CHF
EUR
GBP
