Правителството прие проект на бюджета за 2018 година. Тази година новото е инициативата на опозицията да представи свой алтернативен бюджет. Това веднага е критикувано с аргумент, че такъв проект може да прави само Министерският съвет, съобщава в свой анализ за БГНЕС, проф. Христина Вучева, финансист, вицепремиер и министър на финансите в първото служебно правителство (1994-1995) на България след промените през 1989 г.
Възражението според нея е несериозно, защото всеки може да подготви свой проект на бюджет на страната и да търси обществено одобрение чрез медии и всякакви форми на гласност и информация. Това не означава, че подобни проекти ще се разгледат от Народното събрание.
По отношение на посочените два основни критерия, установени в договора от Маастрихт и потвърдени през 2011 г. в допълнителното споразумение, подписано от повечето европейски страни /без Великобритания и Чехия/ нашата страна е за пример. Този наш успех се потвърждава и в Бюджет 2018, като се предвижда дефицит от 1 % спрямо БВП. Приходите представляват 36.2 %, а разходите 37.2 % от БВП. Подобни съотношения не се срещат в практиката на другите европейски страни. Там се централизира от 40 до 46 % като най-разпространено е съотношението около 42 %. Много експерти по бюджета от развитите западни страни приемат, че при съотношение под 40 % трудно се поддържа съвременно ниво на публични услуги.
Когато данъчната структура е такава, каквато е у нас, рискът от нарастване на броя на хората в бедност е по-голям. У нас няма изследвания, които да потвърдят, или отхвърлят подобни твърдения. През последните години темата за бедността занимава не само левите, а всички, които се интересуват от съвременните цивилизационни проблеми на развитието на света. Затова неравенството и бедността е част от изследователската дейност на Международния валутен фонд и Световната банка, които едва ли могат да бъдат приобщени към леви, или популистите, коментира Вучева.
В проекта за Държавен бюджет за 2018 се предвиждат 21040 млн. лв. данъчни приходи. Разчита се основно на събиране на повече приходи от ДДС. Предвижда се ръст на приходите от двата преки данъка - върху печалбата и върху доходите на физически лица - с около 600 млн. лв. Това нарастване може да се оцени като реалистично и постижимо. Основанията за това са очакваният растеж на икономиката с 3.9 %, както и предвиденото нарастване на разходите за заплати с около 10 %.
Отсъствието на предварително обявена данъчна политика, затруднява обсъждането на бюджетните приходи. Сега, в края на месец октомври дори и някой да се опита да поставя данъчни въпроси, това ще се отхвърля лесно поради липсата на време. От доклада към актуализираната тригодишна прогноза се разбира, че правителството няма намерение да променя нищо от организацията на данъците.
Отправят се обвинения как данъците се използват в другите страни като инструмент за влияние, а у нас този инструмент се пренебрегва. Причината е, че в другите страни ставките за преките данъци са трикратно по-високи спрямо нашите 10 процента "плоско" облагане. Дори и когато се счита, че данъците не се променят по вид и размер, както е в нашия случай, заслужава да се анализира внимателно всичко, което засяга данъчната основа за изчисляване, както на данъка върху печалбата, така и на данъка върху доходите на физически лица.
От изказвания на различни представители от групата на БСП става ясно, че в основата на тяхното предложение е въвеждането на необлагаем минимум и то за всички. Това на практика ще означава, че дори и да използват прогресивна скала със ставка 10 процента за най-многобройната група, при наличие на необлагаема част, вероятно тези лица реално ще плащат около 8.5 или 8%. Това ще намали значително приходите. Вместо предвидените за 2018 г. 3372 млн. лв., според изчисленията на МФ, приходите от данъка върху доходите на физически лица ще бъдат приблизително 2200 млн. лв.
Възможният подход за установяване на облагане, което спазва принципът за съразмерност и справедливост е да се въведе необлагаема част единствено за хората с доходи до 510 лв. и това да се осъществи чрез инструмента "връщане на данъчен кредит", а не чрез всеобщо въвеждане на необлагаем минимум. Така ще се облекчат тези, чийто доходи не бива повече да се намаляват, като същевременно загубата на приходи ще се сведе приблизително до 300 млн. лв.
Твърди се, че чрез всеобщо прилагане на необлагаем минимум и прогресивно облагане ще се смекчи неравенството и ще се ограничат рисковете от обедняване. Съмнително е, че подобна задача може да се изпълни чрез прогресивното облагане. Преди няколко години в получилия световна слава труд на известния френски икономист Тома Пикети "Капиталът през XXI век", чрез обработка на огромен емпиричен материал, се доказа, че прогресивното облагане може да бъде инструмент за смекчаване на разликите в доходите, само ако е въведено навсякъде по света - нещо, което е невъзможно.
Въпросът за неравенството и за бедността е важен и става все по-остър особено за страни като нашата, в която проблемът се усложнява от състава и структурата на населението и от демографския проблем. Това налага ние да се опитаме да го решаваме с действия, които имат сравнително сигурен резултат.
Поддържането на установената система на ниски преки данъци неизбежно води до ограничения по отношение на бюджетните разходи, или до бързо нарастване на държавния дълг. България е предпочела да ограничи разходите до непознато за повечето страни ниско съотношение от 35% към БВП по отчета за 2016 г. и да не допуска нарастване на дълга.
Сумите които са предвидени са недостатъчни, за да решат много въпроси, като проблемът за нарастващите дългове и задължения на общините. Общинските проблеми далеч не са само финансови. Преобладаващият брой общини нямат достатъчно собствени приходи, нямат стопанска дейност, а и населението се топи постоянно. Това обезсмисля предвидената по конституцията и по други закони самостоятелност на общините. Все по-голям брой общини са с дългове и просрочени задължения. Проблемът за състоянието и бъдещето на общините очевидно няма да се реши с Бюджет 2018. В програмата на управляващите също не се предвиждат мерки за подобна цел.
Трансферът към Националната здравно осигурителна каса също е увеличен с около 130 млн. лв. Това не решава многото финансови проблеми, които от дълго време се трупат. От години само се говори за промени, дори се приемат стратегии, постановления, наредби и непонятно защо нищо не се променя. Дори и добри решения често се отменят по съдебен път като заинтересовани групи използват формални пропуски, за да осъществят съдебна намеса.
Единственото положително изменение при трансферите е намалената сума за НОИ от 4723 млн. лв. по бюджета за 2017 г. на 4495 млн. лв. по бюджета за 2018 г. Това стана възможно, защото през 2015 г. се осъществи промяна /реформа/ в разпоредбите за пенсионно осигуряване. Увеличена е вноската за фонд "Пенсии" с 1 % от началото на 2018 г., което позволи посоченото намаление на суми от държавния бюджет за фонд "Пенсии."
От останалите видове трансфери, които се предвиждат в държавния бюджет, заслужава да се обърне внимание на парите за Държавния фонд "Земеделие" и на тези за Националния фонд към МФ за средствата от Европейския съюз.
Би трябвало народните представители да поискат информация за ефективността на парите, които ежегодно вървят за фонд "Земеделие". Странно е плащането на т.н. национална помощ на тютюнопроизводители. За деветте месеца на 2017 г. са платени 89 млн. лв., а помощите за животновъдите са едва около 20 млн. лв.
Проектът за държавен бюджет за 2018 г. е първият, в който се предлага нарастване на парите за заплати на наетите в бюджетната сфера. Това е положителна крачка, но тя трябваше да се допълни с въвеждането на добре устроена и предварително обсъдена система за разпределение на тези пари и за формиране на заплатата в отделните сектори. Не се е чуло досега да съществува подобно намерение. Тази част от организацията на бюджетната дейност е оставена изцяло в разпореждане на министъра на финансите и на отделните министри.
В някои комисии, възнаграждението на избираните от Народното събрание членове на тези комисии, е свързано със заплатите за сферата, която управляват. Странно е това, което е подготвено за 2018 г. за КФН. Предлагат се нови, повишени такси и напълно свободно и самостоятелно определяне на заплати за членовете на комисията от самите тях. В резултат - бюджетът на КФН достига 22 млн. при 11 млн. през 2017 г. Смущаващо е самото обстоятелство, че се приема за нормално държавна администрация да се издържа от такси.
В самите министерства, въпреки заклинанията за въвеждане на ясни системи за заплати, още от първия кабинет на Борисов, когато беше модно да се говори какви необосновано високи бонуси получавали държавните служители при предходните правителства, продължава практиката парите на всеки да зависят от случайни фактори и обстоятелства.
И при това обсъждане на проекта за бюджет се чуват твърдения, които съдържат повече общи приказки и с нищо не оправдават както патоса на критиците на бюджета, така и хвалебствията на управляващите.
Според управляващите Бюджет 2018 потвърждава образованието като основен приоритет на управлението. Това обаче не се вижда от числата в представения проект. Данните към тригодишната бюджетна прогноза показват, че най-висок относителен дял в разходите по т.н. КФП се пада не на функцията "Образование" с неговите 3.6 % , а на функцията "Икономически дейности и услуги" - 5.6% от БВП на страната за 2018 г.
Ако се опитаме да подредим разходите по функции според техния дял спрямо БВП, каквато информация има в доклада, то ще установим че реалните приоритети са: На първо място, разходите за "Икономически дейности и услуги" - 5.6 %, на второ - "Здравеопазване" с 4.5 %, на трето с 4.2 % "Отбрана и сигурност" и едва на четвърто с 3.6 % е "Образованието". За наука разходите са под един процент и те са включени във функцията "Общодържавни служби".
Бюджетът се прави заради публичните услуги, които са защитени от Конституцията, от принципите на демокрацията и на практика са определени в програмата на управляващите, които и да са те.
В заключение може да се отбележи, че сравнен с предходните години, Бюджет 2018 е по-добър, дори и само поради това, че предвижда ръст на разходи на основа потребности на отделни сфери и не подчинява разходната част на догматични и неточни парадигми. За съжаление и този бюджет не успя да се отърве от постоянните слабости - формално обсъждане на бюджетните приходи и разходи, отсъствие на своевременно разглеждане и реорганизиране на публичните услуги и дейности, така че да се постигне по-висока ефективност на разходите, които се предлагат.
Наложително е на основа на досегашния опит, през следващата година по време на пролетната актуализация на тригодишната прогноза да се осмисли предварително дали можем да очакваме да решим, който и да е от основните си проблеми - например влошаващата се структура на населението и на раждаемостта, ако продължаваме да разчитаме на най-ниското съотношение на разходи към БВП и най-ниския процент на данъчна тежест, измерена в съотношението данъци - БВП - 23 %, каквото е предвидено за 2018 г.
USD
CHF
EUR
GBP
