Във връзка с обсъждането в НСТС на проектите на Закон за държавния бюджет, бюджетите на ДОО и НЗОК за 2018 г., Закона за данък добавена стойност и данъчното законодателство, БСК представят становище и критики.

По отношение на проекта на Закон за държавния бюджет за 2018 г., проектите на програмни бюджети на първостепенните разпоредители, ориентирани към постигане на цели и резултати не са достъпни за предварително обществено и експертно обсъждане. Това ограничава възможността за тяхното своевременно и ефективно консултиране с всички заинтересованите страни и с браншовите и регионални сдружения, членуващи в БСК.

Независимо от заявените основни цели, представеният проект за държавен бюджет за 2018 г. не дава пълна яснота относно очакваните конкретни резултати в отделните области на политики, както и за конкретни проекти за тяхното постигане. Многократно завяваните общи политически намерения за осигуряване на външнополитическа подкрепа за присъединяване към ERM II и еврозоната, не са подкрепени с анализ на изпълнението и очаквано развитие на основните показатели по т. нар. Маастрихтски критерии за 2018 г. и до 2020г. Известно, че тези критерии са пряко обвързани със следваната фискална, доходна и ценова политика.

Ръстът на БВП през последните години не е резултат от провеждането на целенасочени реформи, а от външни фактори с намаляващо действие - ръст на износа, внесена дефлация (ниски цени на енергийните и основни ресурси), разширяваща вътрешното потребление, продължаващ инерционен ефект от приключени проекти, финансирани със средства на ЕС, значителен ръст на чуждите туристи и др. В тази връзка очакванията за значителен ръст на крайното потребление, подкрепени от нарастването на възнагражденията за държавната администрация, в образованието и отбраната, неминуемо ще увеличат вноса.

В повечето раздели, представените данни по бюджета и КФП за 2018 г. и до 2020г. не включват преки сравнения спрямо отчета за 2016 г. и очакваното изпълнение за 2017 г., в т.ч. като ръст и дял към БВП, по основни функции и бюджетни организации. Независимо от затруднената оценка, може да се направи изводът, че се повтаря основната структура на приходи и разходи с акцент върху обявените приоритетни сектори - образование и отбрана.

Обявените приоритети и цели на Бюджет "2018 и КФП до 2020г. следва да бъдат придружени с по-голяма конкретизация на очакваните резултати по които да се проследи ефективността на разходваните средства.

Очакваното нарастване на инвестициите през 2017 г. не компенсира значителния спад от предходната година. Продължава изтичането на капитали от страната при съхраняване на негативните параметри на инвестиционната среда - основен двигател на растежа, вкл. - нереформирана съдебна система, бавен ход на изграждане на електронното правителство.

Предвижда се поредно административно увеличение на праговете за МОД и на минималната работна заплата и увеличение на осигурителните вноски с 1 процентен пункт през 2018 г. Прогнозираният ръст на минималната работна заплата не е консултиран със социалните партньори, в съответствие с изискванията на Кодекса на труда, и както е отбелязано, не е съобразен с ръста на производителността на труда и необходимостта от насърчаване на заетостта на уязвимите социални групи.

Забавеното въвеждане на т. нар. Е-управление, липсата на национална визия за развитие на дигитализацията, протичащата глобална технологична революция и Индустрия 4.0, както и на реформи в държавната администрация не позволяват да бъде освободен квалифициран персонал за нуждите на реалната икономика.

Очакваният баланс за тази година се постига за сметка на нереализирани и отложени за 2018 г. инвестиционни разходи, повтаряйки усвоената практика от предишни години.

БСК не подкрепя проекта на Закон за ДОО за 2018 г., поради необоснован ръст на праговете за минимален осигурителен доход по длъжности и икономически дейности и на минималната работна заплата при липса на прозрачен механизъм и критерии за нейното определяне. Също и заради съхраняване на режима на изплащане на обезщетенията за първите три дни от временната нетрудоспособност.

Включително и поради забавяне на решенията за медицинската, и експертизата на работоспособността, на регламентиране на фазата на изплащане на пенсии от УПФ и ППФ. Отказ от промени в приходната основа, инвестиционната политика и използването на средствата на т. нар. Сребърен фонд за финансиране на текущите дефицити, свързани с прехвърляне на лични партиди от УПФ и ППФ към ДОО.

БСК няма основания за подкрепа на проекта на бюджет на НЗОК, както поради отказът от реформиране на здравно осигурителната, така и поради късното представяне на текста подлежащ на съгласуване в НСТС.

Отчитат ограничените възможности за увеличаване на приходите в НЗОК. Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП са в диапазона около 4,6 на сто, при средно за страните от ЕС 7- 11%. Запазването на сравнително нисък дял на публичните средства не само не позволява развитие на българското здравеопазване, но постоянно влошава качеството на обслужване, възможностите за адекватно медицинско и болнично обслужване. Пада мотивацията и възможностите за задържане, повишаване квалификацията и развитие на медицинския персонал.

БСК иска да бъдат предприети незабавни мерки не по-късно от края на ноември за предотвратяване продължаващата разруха в общинското здравеопазване и колапса на общинските болници, по-голяма част от които имат значителни по размер просрочени задължения за консумативи, лекарства, външни услуги и персонала. БСК и други представителни организации на социалните партньори ще внесат предложения за спешно обсъждане в НСТС, и постигане на задоволителни решения на този проблем.

БСК е готова да участва с предложения и становища в обсъждането на мерки за повишаване на ефективността на здравноосигурителната система.

Във връзка с обсъждането на промени в Закона за ДДС и данъчното законодателство в НСТС, БСК обръщат внимание, че не са посочени мотиви за предложеното съкращаване от 14-дневен на 7-дневен на срока за подаване на заявление в случаите на възникване на основание за регистрация по закона.

БСК предлага отново да бъде стартиран широк обществен и експертен дебат за радикална реформа на държавните такси, вкл. на техните функции, принципите за тяхното определяне, разходване, процедури за обжалване, принципи за финансиране на приходните агенции и др., с оглед подготовка и внасяне на съответните нормативни промени в допълнително преценен, разумен срок.