България е с най-високи косвени данъци в ЕС. Единствената реформирана система е корупцията - тя работи по ясни правила. Гражданите ги разбират дори на битово ниво.
Това заяви социологът Юрий Асланов в студиото на БНТ в коментар за Бюджет 2018, който днес ще бъде обсъден в пленарна зала.
Годината, когато икономиката расте, в Бюджета отново залагаме дефицит и увеличаване на данъците с 450 млн. лева, каза икономистът Петър Ганев от ИПИ.
Думите му веднага бяха оспорени от проф. Христина Вучева, но Ганев продължи да изрежда отделните пера в бюджета и защити тезата си, че се планира увеличение на данъците и рекорден ръст, а в бюджета се залага дефицит. Когато си в растеж, трябва да спестяваш, допълни Ганев.
Според проф. Вучева, увеличението на акцизите е свързано с поет ангажимент още от влизането ни в ЕС през 2007 г. Относно заложеното число инвестиции, тя разкритикува, че никой, дори от депутатите, не пита какво се крие зад тази цифра, която може да стане източник на корупция.
"Никой от депутатите не пита какво се крие зад това число - едва ли има 1 млрд. инвестиции, които могат да бъдат описани подробно. Останалото е резерв. Това е източник на корупция", смята тя. Нямаме състоятелен подход за планиране, за свързани програми, които да показват смисъла на тези 2,5 млрд. за инвестиционни разходи, допълни проф. Вучева.
Истината е, че инвестиционните разходи са буфер, каза и Петър Ганев от ИПИ. В капиталовата част се правят някои действия, които са неясни, стана ясно от думите му. Според него монополът на Здравната каса създава условия парите, насочени за там, да бъдат усвоени за други дейности.
Според Асланов, да наливаш пари в здравеопазването сега е безсмислено - те ще бъдат откраднати. Какъв е смисълът да направим бюджетен разход, запита реторично той.
Проф. Христина Вучева обясни, че най-високият дял се дава за т.нар. икономически услуги, които са извор на корупция. Тези въпроси няма да бъдат дискутирани, за да променят погледа на управляващите към ефективността на сферите, за които определят пари, допълни проф. Вучева.
Въпреки това тя определи Бюджет 2018 като крачка напред. Добро решение е, когато се дават повече пари чрез бюджета в ситуацията, която се намира страната ни. Не е добре, че отново се дават пари за структури, институции без да има поглед върху ефективността и върху решаване на политики, каза тя и даде пример, че образованието е на четвърто място.
Политическият психолог проф. Антоанета Христова обясни, че в сферата на образование и наука всички политически партии имат страх да правят реални реформи.
Относно вота на недоверие, проф. Христова запита - първият въпрос е защо сега се иска вот на недоверие. "Единият възможен отговор - на БСП му трябва събитие, около което да мобилиризира енергията на избирателите си.
От друга гледна точка, БСП трябва да покаже енергия, тъй като Нинова има да се справя с вътрешна опозиция. Втората - да намерят време, в което вота на недоверие да е преди европредседателството. Ако до края на ноември се случи един вот на недоверие, тогава влизането в консолидиционното говорене ще бъде малко изкуствено, допълни проф. Христова.
Вот на недоверие се прави, когато имаме голямо обществено настроение за вот на недоверие, допълни политическият психолог Христова.
Относно исканата оставка на депутата от БСП Иво Христов, който подкрепи изявленията на руското външно министерство, че съветската армия е спасила българските евреи, както и заявява, че 80% от българите са дебили, които не могат да се подписват, Юрий Асланов заяви, че оттатък (в ПГ на ГЕРБ - б.р) трябва да се сложи Делян Добрев.
За социолога изявлението на Русия, че Съветската армия била помогнала за спасяването на българските евреи, е провокация, която не се случва за пръв път. Това общество затъва все повече в неясна перспектива, допълни Асланов.
USD
CHF
EUR
GBP
