КЗК вече се е сезирала заради цената на хляба. Това обяви преди началото на днешното заседание на кабинета земеделският министър Мирослав Найденов в отговор на въпрос доколко реална е цена от 1.40 лв. за хляб, както казаха от бранша.

Това може да бъде квалифицирано като картел, смята министърът, защото по закон производителите нямат право да говорят за цени.

Нямат право да говорят публично за цени, изтъкна министърът. „Волът, колкото рине, му пада на гърба", с тази поговорка той се обърна към хлебарите.

Той бе категоричен, че зърнена криза няма. България произвежда 0,8% от световното зърно. Имаме достатъчно зърно, което да осигури баланса, подчерта земеделският министър.

Държавата не може да влияе на ръста на цената на зърното според него. Казаното от опозицията за зърнена криза в страната, Мирослав Найденов определи като "някакви упражнения".

На въпрос внася ли се зърно, той отговори, че у нас са внесени едва 3000 тона зърно, за да се подобри качеството на кроасаните, които произвежда конкретен поризводител.

1,5 милиона тона са изнесени, уточни Мирослав Найденов.

Припомняме, вчера депутатите отхвърлиха предложенията на левицата за изслушване на земеделския министър за цената на хляба.

По време на пресконференция преди дни депутатката от БСП Корнелия Нинова заяви, че България се намира в ситуация на критичен зърнен баланс. По думите й с 45 лева се е повишила цената на пшеницата за трите седмица на януари.

Нинова коментира още, че цената на хляба е скочила с 30% спрямо юли 2010 година. Ние твърдим, че има зърнена криза в България, категорична бе Нинова.

По повод заявеното от ДПС, че са готови да оглавят протести на тютюнопроизводителите, министърът каза, че утре след парламентарния контрол ще се срещне с парламентарната група на ДПС.

Лидерът на ДСБ Иван Костов и съпартиецът му Михаил Михайлов внесоха проект за промени в Закона за съхранение и търговията със зърно.

В кулоарите на парламента Иван Костов каза, че е удовлетворен, че най-после има реакция по проблема със зърното и хляба. По думите му това решение се крие в предлаганите от ДСБ законодателни промени.

Чрез тях се цели създаването на стратегически резерв от зърно - 300 хиляди тона хлебна пшеница и 250 хиляди тона фуражна пшеница, които да се управляват от Държавна агенция, Държавен резерв и Военновременни запаси, подчерта лидерът на ДСБ.

Според него такава клауза е имало в закона, но е била премахната от БСП през 2005 година с несъстоятелния мотив, че липсва детайлно регламентиране на възможностите за интервенции от Държавна агенция, Държавен резерв и Военновременни запаси.

По думите му необходимостта от приемане на тези законодателни промени е красноречива заради нарастването на цената на хлебната пшеница.

Той е категоричен, че в България цените растат непазарно. За страни с нисък жизнен стандарт като нашата, където стоки от първа необходимост заемат основен дял от месечната издръжка, е изключително важно цената на зърното и брашното да е стабилна, почерта Костов.