Едва 8% от българите склонни да опитат нови форми на работа

От Центъра за икономическо развитие отчитат, че едва 8% биха опитали от новите форми на работа в България. Изводът от проучването е, че предстои развитието на новите форми на труд, но със сравнително бавни темпове в България.

На пресконференция в БТА директорът на Центъра за икономическо развитие д-р Мария Прохаска представи проекта "Адаптиране на индустриалните отношения към новите форми на работа през 2018 г.", финансиран от Европейската комисия. Проектът обхваща шест страни - България, Северна Македония, Хърватска, Румъния, Полша и Чехия.

Според данните в изследването в България доминират наетите съгласно стандартния трудов договор - 90% от лицата на пазара на труда. Самонаетите и самоосигуряващите се лица представляват приблизително 9%. Работещите без трудов договор, включително и тези по граждански договор, са 1.9% от всички наети.

Проучването показва, че новите форми на работа са при самонаетите и самоосигуряващите се лица.

Над половината от първолаците ще работят все още несъществуваща професия

52% от работниците в ЕС са работели поне една събота в месеца

1. Споделяне на служител, при което отделен работник се наема колективно от група работодатели, за да удовлетворят нуждите от човешки ресурси на различни дружества;

2. Споделяне на длъжност, при което работодател наема двама или повече работници да попълнят колективно определена длъжност;

3. Непостоянна работа, при която работодателят не е задължен редовно да осигурява работа на служителя, а се ползва от гъвкавостта да търси услугите на работника при нужда;

4. Надомна работа посредством информационните и комуникационните технологии, при която работниците могат да извършат възложената им дейност от което и да е място, по което и да е време;

5. Базирана на ваучери работа, при която трудовите взаимоотношения се свеждат до заплащането на услуги с ваучер, покриващ дължимото възнаграждение и социални осигуровки;

6. Работа за съвкупност от възложители (портфейл), при която самоосигуряващото се лице работи за голям брой клиенти, като за всеки един от тях извършва малка по мащаб професионална дейност;

7. Кооперативна заетост, при която упражняващи свободна професия, самоосигуряващи се лица или микропредприятия си сътрудничат по някакъв начин, за да преодолеят ограниченията на мащаба и професионалната изолация.

Агенцията по заетостта отчете най-ниската безработица в историята си

През май регистрираните безработни са били 175 399 души

Резултатите от социологическото проучване показват, че 80-90% от респондентите никога не са били участници в някои от новите форми на работа. Работата от разстояние е позната за 6.6%, а 4.6% от респондентите са запознати с работата за съвкупност от възложители.

82.2% от анкетираните отхвърлят възможността да преминат към подобна тип заетост, което говори за ограничен потенциал за развитие на новите форми на труд. 8% са заинтересовани обаче и биха искали да опитат тази възможност.

Най-голямо предимство в новите форми на работа според 54.3% от анкетираните е независимост, свобода сам да си бъдеш началник, следвано от гъвкаво работно време (39.3%), контрол и самостоятелно взимане на решения (37.9%), по-големи доходи (20%) и по-добър баланс между работа и личен живот (18.6%).

Представители на социалните партньори и хора, които работят по класически трудов договор, посочват, че новите форми на работа все още са екзотика в България.

Не достигат не кадри, а достойни заплати

Недостигът е само за нискоквалифицирана работна ръка, обясняват от "Солидарна България"

Предимствата за новите форми на работа са свободата, гъвкавостта, самостоятелните решения, а недостатъците - несигурност, висока интензивност на работа, стрес, по-малко отпуска и други. Новите форми на работа обхващат по-младата генерация.

Изводът от проучването е, че предстои развитието на нови форми на труд, но със сравнително бавни темпове в България. Причините са възможността за по-високи доходи, липсата на други възможности за работа, възможност за придобиване на трудов опит, индивидуални предпочитания и други.

Социологическото проучване е обърнало внимание и на онлайн платформите. Онлайн платформите са слабо познати в България, особено в малките градове и селата. Рано е да се правят категорични изводи за развитието им и заетостта при тях. 46.1% никога не се чували за онлайн платформите за разлика от 32.2% от респондентите, които са чували за тях, но никога не са ги използвали.

Препоръките от социологическото проучването е да се разпространява повече информация за възможностите и особеностите на новите форми на работа, за да може хората, които проявяват минимален интерес, да предприемат стъпки за развитието си.

Трябва да се провеждат специализирани изследвания в бъдеще, да се търси баланс между насърчаването на новите форми на работа и осигуряване на социална защита, както и иновативни методи на представителство и работа от страна на социалните партньори.

Най-много безработни има сред среднистите

Около 205 хиляди души не търсят работа, макар да имат готовност да започнат