Център за изследване на демокрацията, представя становище на тема - Европейският енергиен съюз и руските газови проекти: Енергийни избори и европейска енергийна сигурност.

Също така днес, след работна среща на Индустриалните федерации на КТ "Подкрепа" и КНСБ - членове на Европейската федерация на индустриалните работници - IndustriAll European Trade Union, индустрията се обедини срещу еврорестрикциите за енергетиката, съобщиха от КНСБ. 

11 браншови организации от двата най-големи синдиката - КНСБ и КТ "Подкрепа" се обединяват. Те са категорично против рестриктивните мерки, породени от решението на Европейската комисия за емисиите от големите горивни инсталации, което пряко засяга българската индустрия.

Публикуваме становището на Центъра за изследване на демокрацията и Изследване на Атлантическия съвет на САЩ, във връзка с Европейският енергиен съюз и руските газови проекти, като текстът е без редакторска намеса.

Равнището на несигурност в световната икономическа, и в частност енергийна, политика се увеличи многократно през последното десетилетие. Това важи с особена сила за геополитизирания европейски газов сектор, в който желанието на Европейския съюз да изгради единен вътрешен интегриран и ликвиден пазар се сблъска с разнопосочните интереси на отделните страни-членки и с желанието на Русия да запази влиянието си, особено в Източна Европа.

България, като една от най-зависимите страни от руските газови доставки, се озова в окото на бурята, която кризата в Украйна допълнително усложни.За да се избегнат бъдещи грешки със сериозни финансови последици за страната, като примерите за проектите "Белене" и "Южен поток", България трябва да има ясна политика ориентирана към приоритетите договорени в Европейския съвет и добро знание за мотивите и действията на останалите играчи в тази сфера.

Най-съществените неизвестни в този смисъл идват от руския газов монополист Газпром. Въпреки, че руският газов гигант се представя като независима компания, конкурираща се наравно на европейските пазари, той е доказал в миналото, че често служи като едно от най- добрите оръжия на кремълската външна и икономическа политика.

В своя последен анализ за Атлантическия съвет на САЩ, Газовите игри на Кремъл: последствия за европейската политика, който беше представен по време на кръгла маса на 28 юни 2017 г. в Центъра за изследване на демокрацията, руският енергиен анализатор, Иля Заславски, развива различни сценарии за алтернативите пред Европейската комисия спрямо Газпром и Русия. Анализаторите на Центъра от своя страна представиха възможностите и рисковете пред българската енергийна политика.

Изследването на Атлантическия съвет на САЩ демонстрира негативното въздействие върху енергийната сигурност на Европа от евентуалното построяване на газопроводите, Северен поток-2 и Турски поток. Според него, и двата проекта са политически мотивирани и представляват огромно предизвикателство за последователността на европейската и българската политика за диверсификация и интеграция на пазарите. Ако бъдат построени, двата газопровода ще нарушат както крехката икономическа и политическа стабилност на Украйна, така и вътрешното единство на Европейския съюз.

Анализът предлага конкретни препоръки за правителствата на САЩ и ЕС за избягване на негативните последици:

Подготвяне на независим анализ от група газови експерти в сътрудничество с Главна дирекция "Енергетика", Главна дирекция "Търговия, развитие и международно сътрудничество", върху финансирането на Северен поток 2 и свързаната инфраструктура в Русия и Европа. Проучването трябва да засегне всички гледни точки към правната и регулаторна рамка за осъществяването на проектите на Газпром в Европа. Провеждането на разследване от страна на Европол в сътрудничество с националните разузнавателни служби на страните-членки на ЕС и САЩ за нерегламентирани въздействия на Газпром в ЕС.

Публикуването на препоръки от страна на Главна дирекция "Енергетика" и "Конкуренция", които ЕС да използва при преговорите с Газпром за Северен поток-2 и Турски поток, които ще имат за цел да потвърдят ангажимента на руския газов гигант да изпълни търговските си споразумения за доставка и транзит на природен газ през Украйна след 2019 г.

Налагане на допълнителни санкции от страна на ЕС и САЩ спрямо Русия, ако Газпром се опита да изолира Украйна от възможността й да купува природен газ от Западна Европа, наруши транзитния си договор със страните-членки на ЕС или ако разшири военната си намеса в Източна Украйна.

В контекста на газовите спорове между ЕС и Русия, България има възможност да подобри енергийната си сигурност и да намали цената на енергийните ресурси за националните потребители. Неизгодните условия по газовите договори костват на страната повече от 3 млрд. лева за последното десетилетие, средства от които българските граждани биха могли да се възползват в други сфери.

Заиграването с големи газови проекти, върху решенията за които България няма възможност за влияние, като Турски поток и опитите за възраждане на Южен поток под формата на нов газопровод отклонява вниманието на политиците и обществеността от истинските проблеми пред българския газов сектор, а именно липсата на либерализация, огромните рискове пред сигурността на доставките и забавянето на стратегическите проекти за диверсификация.

Освен газовата диверсификация, факторите изискващи най-сериозно внимание за гарантиране на енергийната сигурност на страната, както са дефинирани от Международния индекс на рисковете пред енергийната сигурност остават енергийната бедност, енергийната интензивност и липсата на механизми за добро управление и взимане на стратегически решения.