Тази година се очаква глобалната икономика да се стабилизира за първи път от три години насам, но на ниски нива според последните исторически стандарти. Това се посочва в доклад на Световната банка за глобалните икономически перспективи.
Предвижда се глобалният растеж да се задържи стабилен от 2,6% през 2024 г., преди да достигне средно 2,7% през 2025-26 г. Това обаче е доста под средните стойности от 3,1% през десетилетието преди COVID-19. Според прогнозата в периода 2024-26 г. страните, които колективно представляват повече от 80% от световното население и глобалния БВП, все още ще растат по-бавно, отколкото през десетилетието преди COVID-19.
Като цяло се предвижда развиващите се икономики да нараснат средно с 4% през 2024-25 г., малко по-бавно от 2023 г. Растежът в икономиките с ниски доходи се очаква да се ускори до 5% през 2024 г. от 3,8% през 2023 г. Въпреки това прогнозите за 2024 г. за ръст отразяват понижените очаквания в три от всеки четири икономики с ниски доходи от януари насам. В напредналите икономики се очаква растежът да остане стабилен при 1,5% през 2024 г., преди да се повиши до 1,7% през 2025 г.
"Четири години след катаклизмите, причинени от пандемията, конфликтите, инфлацията и затягането на паричната политика, изглежда, че глобалният икономически растеж се стабилизира", коментира Индермит Гил, главен икономист и старши вицепрезидент на Групата на Световната банка.
По думите му перспективите за най-бедните икономики в света са още по-притеснителни. Те са изправени пред наказателни мерки при обслужване на дълга, ограничаване на търговските възможности и скъпоструващи климатични събития. Развиващите се икономики ще трябва да намерят начини да насърчат частните инвестиции, да намалят държавния дълг и да подобрят образованието, здравеопазването и основната инфраструктура. Най-бедните сред тях - особено 75-те държави, отговарящи на условията за концесионна помощ от Международната асоциация за развитие - няма да могат да направят това без международна подкрепа, посочва Индермит Гил.
Тази година се очаква една от всеки четири развиващи се икономики да остане по-бедна, отколкото беше в навечерието на пандемията през 2019 г. Този дял е два пъти по-висок за страни в нестабилни и засегнати от конфликти ситуации. Нещо повече, разликата в доходите между развиващите се икономики и напредналите икономики се очаква да се разшири в почти половината от развиващите се икономики в периода 2020-24 г., а това е най-високият дял от 90-те години на миналия век. Доходът на глава от населението в тези икономики - важен показател за стандарта на живот - се очаква да нарасне средно с 3% до 2026 г., доста под средното ниво от 3,8% през десетилетието преди COVID-19.
Очаква се глобалната инфлация да се понижи до 3,5% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г., но темпът на спад е по-бавен от прогнозирания само преди шест месеца. В резултат на това се очаква много централни банки да останат предпазливи при намаляване на лихвените проценти. Глобалните лихвени проценти вероятно ще останат високи според стандартите от последните десетилетия - средно около 4% през 2025-26 г., приблизително двойно повече от средното за 2000-19 г.
"Въпреки че цените на храните и енергията се понижиха по света, основната инфлация остава сравнително висока и може да остане такава", посочва Айхан Косе, заместник-главен икономист на Световната банка и директор на групата за прогнози. По думите й това може да накара централните банки в големите развити икономики да забавят намаляването на лихвените проценти. Среда на лихви "по-високи за по-дълго" би означавала по-строги глобални финансови условия и много по-слаб растеж в развиващите се икономики.
Последният доклад "Глобални икономически перспективи" съдържа и две актуални аналитични глави. Първата очертава как публичните инвестиции могат да бъдат използвани за ускоряване на частните инвестиции и насърчаване на икономическия растеж. Установява се, че растежът на публичните инвестиции в развиващите се икономики е намалял наполовина след глобалната финансова криза, спадайки до средно 5% годишно през последното десетилетие. И все пак публичните инвестиции могат да бъдат мощен политически лост. За развиващи се икономики с достатъчно фискално пространство и ефективни практики за правителствени разходи, увеличаването на публичните инвестиции с 1% от БВП може да увеличи нивото на продукцията с до 1,6% в средносрочен план.
Втората аналитична глава изследва защо малките държави - тези с население от около 1,5 милиона души или по-малко - страдат от хронични фискални затруднения. Две пети от 35-те развиващи се икономики, които са малки държави, са изложени на висок риск от дългово затруднение или вече са в него. Това е приблизително два пъти повече от дела на другите развиващи се икономики. Необходими са всеобхватни реформи за справяне с фискалните предизвикателства на малките държави. Приходите могат да бъдат извлечени от по-стабилна и сигурна данъчна основа. Ефективността на разходите може да се подобри - особено в здравеопазването, образованието и инфраструктурата. Могат да бъдат приети фискални рамки за управление на по-високата честота на природни бедствия и други сътресения. Целенасочените и координирани глобални политики също могат да помогнат за поставянето на тези страни на по-устойчив фискален път.
USD
CHF
EUR
GBP
