Общата тенденция е да се говори, каквото електоратът очаква, а според директора на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър Иван Нейков вижда и много непрофесионални обещания в предизборните програми.

Например заложеното увеличение на средната работна заплата в някои предизборни програми е като "да се обещае колко ще е средната температура на нацията". Невъзможно е не защото не е хубаво или защото хората не го искат, а защото държавата няма инструменти, за да регулира този показател. Инструментът, с който разполага държавата, това е влиянието и върху минималната работна заплата.

Държавата няма инструмент и да влияе върху квалификацията и повишаването на производителността на труда, което е ключово. На практика допълнителните квалификации и професионализмът нямат реализация, освен на добрата воля на работодателите - да дадат по-висока заплата на служителите си, които имат квалификации в сравнение с тези, които са с основно образование.

Иван Нейков е оптимист, тъй като вижда, че българският бизнес и издръжлив и креативен. Над 93% от всички български предприятия са микропредприятия, т.е. с по 9 и по-малко работници. Тези предприятия са гъвкави и могат да оцеляват, стискайки зъби.

Основната тема, по която бе поканен Иван Нейков е предстоящата смяна на времето на 28 март, когато ще върнем стрелките на часовника с час назад. 119 държави сменят времето.

Идеята за смяната на часовото време е от 100 години с аргумент да се намалят разходите за енергия. Днес вече този аргумент - икономическият спестяване на енергия - вече няма тази тежест.

Самите общества вече са разколебани. В икономически план вече дори се изчисляват загубите заради начина, по който се отразява това на работната сила и способностите.

Преди две години в Европейския съюз бе проведено изследване и протече дискусия за смяната. 80% от гражданите на ЕС са "зa" да престанат да се местят стрелките на икономиката, в България те са 50%. Не бе направено изследване обаче сред бизнеса и предприемачите, напомни Иван Нейков и допълни, че и отказът от преминаване от едно към друго часово време би носило риск и икономически.

Няма съгласие между европейските страни за това кое време да бъде избрани и така между отделните части на Европа може да се наложи сериозен хаос. Това няма как да не се отрази на бизнеса.