Пламен Димитров настоява на затваряне на ножицата между бедни и богати, която се отворила в България в последните години, за да може да бъде гарантиран социалният ефект, благополучието и благоденствието.
Този коментар той направи при откриването на кръгла маса на тема "Данъчната система в България: тенденции, предизвикателства, възможности".
От КНСБ напомниха, че в докладите на Европейската комисия било записано, че в пет области има критични ситуации. За това трябва да се финансират адекватно социалните нужди, които има държавата, посочиха от синдикалната организация.
За социалните системи, за социалното подпомагане и за много политиките на пазара и за ред други неща, които многократно говорим, че не стигат средствата независимо, че сега се харчат средствата на едро, за да си купим самолетчета, с които не знаем дали ще се повиши сигурността ни, критикува президентът на КНСБ.
Неравенствата са най-тежки в България, отчете Пламен Димитров и това се дължи на данъчната политика, която водим през последните 10 години. Крайно време е дебатът да бъде сложен на масата с решения и независимо кой какво е казал, че е "свещена крава".
На КНСБ не им се вижда чак толкова невъзможно, ако от това зависи бъдещето на държавата и като цяло икономиката, и бъдещето на нацията. Те изтъкват много рационални предложения, които ще бъдат коментирани.
АИКБ са съгласни за данък за богатите, който е една от промените в данъчната политика на синдикалната организация, заяви председателят на работодателската организация Васил Велев пред журналисти.
По думите му едно от рационалните предложения трябва да бъде за семейното подоходно облагане, което трябва да помогне за решаването на демографската криза.
"Ние като работодатели бием камбаната много отдавна затова, защото всяка година губим 45 000 души на пазара на труда", подчерта шефът на АИКБ.
Според Велев данъчните реформи трябва да се обсъдят за срок след 2 години. В рамките на настоящия управленски мандат е декларирано, че данъчни реформи няма да се правят, данъчната система ще бъде устойчива и бизнесът и инвестициите ще разчитат на данъчна стабилност.
За това от КНСБ припомниха, че предлагат девет промени в данъчната система. Сред тях са:
- Въвеждане на необлагаем минимум, който да бъде равен на Минималната работна заплата (МРЗ);
- Поетапно увеличаване на максималния осигурителен доход до сума, равна на 10 пъти установената МРЗ за страната;
- Интегриране на елементи на семейно подоходно облагане като цялостен модел на прилагане в данъчната политика. Като пример в тази посока, ако бъде въведен минимален първоначален общ доход на семейство от 24 000 лв;
- Въвеждане на данък "богатство" по отношение на допълнителни жилища, скъпи автомобили, скъпи вили, яхти и др.
- Въвеждане на данък върху финансовите транзакции, който да бъде равен на 0,1% при обмяната на акции и облигации и 0,01% за договори на дериватни инструменти;
- Повишаване на данъка върху приходите от дивиденти от 5% на 10% с оглед следване на еднаква логика с тази на корпоративното облагане.
- Въвеждане на принципи на данъчно облагане за цифрово присъствие или т.нар. "дигитален данък".
- Положително становище на българското правителство във връзка с нарастващия дебат в ЕС за създаването на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък на компаниите;
- Въвеждането на допълнителни данъчни стимули през елементите на прякото данъчно облагане и за бизнеса, и за гражданите при направени вноски в секторни фондове за допълнителна квалификация.
Реализацията на всички горепосочени мерки ще струват на държавния бюджет малко над 1.6 млрд. лв. Приходите обаче се очаква да бъдат малко над 2 млрд. лв.
USD
CHF
EUR
GBP
