Недостатъчно ефективен контрол по изпълнението на договора за концесия за подземни богатства – златно-медно-пиритни руди чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област установи одит на Сметната палата. Одитът е обхванал договора за концесия на "Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД периода от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2013 г., съобщават от палатата.

От Сметната палата са дали 5 препоръки на министъра на енергетиката. Мерките за изпълнението им трябва да бъдат предприети в срок до 4 месеца, уточняват от палатата.

Договорът за концесията е сключен за срок от 30 години и е влязъл в сила на 26 юли 1999 година. До 2009 г. е бил изменян и допълван с четири допълнителни споразумения.

Изискванията, които са предвидени в решението на МС за предоставяне на концесията, са били променени още с първото споразумение. Чрез предоговарянето  значително били намалени средствата по задължителните минимални инвестиционна и екологична програми за първия период на концесията. Срокът на изпълнение на мероприятията по тях бил намален от 5 на 3 години. По този начин българската страна се лишила от договорени инвестиции в общ размер над 37 млн. долара.

Концесионерът се задължавал всяка година от срока на концесията да заплаща на държавата годишно парично концесионно възнаграждение в размер на 1,5 на сто от стойността на металите (мед, злато и сребро) в добитите количества руда.

Съгласно включена през 2008 г. разпоредба държавата е лишена от възможността да получи по-високо концесионно възнаграждение. Сметната палата отчита, че това се отразява негативно на ползите за държавата, като се има предвид дългия срок на концесията.

За одитирания период дължимото концесионно възнаграждение е над 22,6 млн. долара или над 33, 8 млн. лв. Реализираните инвестиции са в размер на над 187,5 млн. долара.

Задълженията за представяне на банкови гаранции били изпълнени, но в Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) нямало създаден ред за приемане, регистриране, съхраняване на банковите гаранции по концесионните договори. Така в бъдеще държавата нямала да има възможност да контролира изпълнението на основни задължения на концесионера и това може да засегне финансовите й интереси.

При одита е установено, че не са определени длъжностни лица с персонализирани отговорности. Допускало се припокриване на различни по вид отговорности и се компрометирал контролът.  

От информацията през одитирания период не се създавала увереност, че през 2011 г. и 2012 г. са извършвани проверки на място в обекта за концесия. Липсвала информация за извършените конкретни контролни действия и процедури, по които се извършва текущият контрол. От Сметната палата подчертават, че всичко това крие риск от формализирането на контролните функции и от ненавременно констатиране на евентуални неизпълнения по договора за концесия.

Контролът, който е извършвало икономическото министерство, бил преимуществено документален. Той не гарантирал достоверността на подадените от концесионера данни. По този начин се създавал риск за формално изпълнение на контролните функции и недостатъчна ефективност от извършването му.

Информацията за концесионния договор не се актуализирала своевременно и не била пълна.