По-евтино към момента е да внасяме електроенергия от съседните на България страни, вместо да работят въглищните ТЕЦ-ове, които към момента не са рентабилни. Би следвало обаче да има плавен преход към алтернативните източници на ток, като някои въглищни централи може да останат функционални под формата на "сезонен" или "студен" резерв.

Това каза в интервю за News.bg доц. Красен Станчев, преподавал в Софийския университет, основател на Института за пазарна икономика, народен представител във Великото народно събрание от 1990-1991 година.

Припомняме, че след протестите на енергетиците и миньорите през есента се постигна Споразумение между тях и държавата. Движение по въпроса обаче, очевидно, няма, а преди дни обаче от най-големия синдикат у нас - КНСБ, изискаха отчет от премиера как върви изпълнението на постигната договореност и отново, макар и завоалирано, заплашиха се протести.

"Протестите завършиха с едно споразумение от 8 точки, първата от които беше, че ще предоговаряме плановете за т.нар. "Справедлив преход" с Европейската комисия. След това протестите заглъхнаха. И причината е много проста - България не използва тези мощности тъй като внася електроенергия от Македония, Сърбия и Турция. Поради една много проста причина - тези три страни не плащат права за замърсяване (въглеродни квоти - бел.ред.), защото не са в ЕС. И поради тази причина имат значително по-евтина електроенергия. Което обаче е много добре за българските фирми и граждани", обясни икономистът.

Работниците в "Марица изток" отново се напрягат за бъдещето си

Работниците в "Марица изток" отново се напрягат за бъдещето си

КНСБ иска отчет от Денков за споразумението от октомври месец

Въглищният сектор е обречен. В това бе категоричен Станчев, като се обоснова - няма как да е другояче при условие, че съществуват сегашните правила за замърсяване.

"Ако се върнем защо се стигна дотук - през 2006 не са договорени националните особености по глава "Енергетика" при присъединяването ни към ЕС, като и през 2018 бе изпусната възможността правителството да договори или дерогация, или удължаване на сроковете, в които да работят централите по настоящите правила."

Следва да споменем, че например Полша договори именно такъв тип дерогации, които ще й позволят да експлоатира въглищните си ТЕЦ-ове чак до 2050 година.

Единственият изход сега е постигане на дерогация от страна на България, както и преминаването на алтернативни горива, различни от въглища, категоричен е експертът.

Що се касае до "Мариците" в Старозагорския регион обаче - те не могат да работят в режим, който позволява енергиен преход - например използването на втечнен въглероден двуокис като суровина.

"Те могат да работя и да направят този преход при условие, че вносната цена е някъде под 100 лева (себестойност на мегаватчас - бел.ред.). При условие, че те работят на цените, каквито бяха преди 2 месеца - 130-140 лева, то те работят на загуба и би трябвало да фалират още тази година", посочи още Станчев.

Би могло въглищните централи могат да работят под формата на резерв или сезонно, но през по-голямата част от времето те ще бъдат нерентабилни, съответно ще трупат загуба, която ще се плаща от цялото общество.

И именно затова, смята експертът, именно дерогация с гратисен период 2-3 години би решила казуса - тези въглищни ТЕЦ-ове, които могат, да се пренасочат към алтернативни горива, като в същото време се търсят алтернативни източници.

Такава алтернатива е хранилище за отработен въглероден двуокис, аналогичен на газовото хранилище в Чирен, като тази технология вече е изследвана от учени от УАСГ, добави доц. Станчев. Именно така би могло да се запази заетостта на вече заетите хора в държавната централа, подчерта той.

Алтернативи, които предвижда държавата, са новите блокове в Козлодуй, както и ветрогенераторите в Черно море. Когато обаче, подчерта икономистът, стратегически се залагат мегапроекти, като атомна централа например, в крайна сметка всички останали алтернативи биват пренебрегнати, тъй като ресурс и енергия се влагат в големия проект.

"Това, което трябва да се направи в момента, е в стратегията и политиката на държавата, както и в законодателството, да не залага само на една технология и да не създава опашка за държавни субсидии. Тъй като това означава, че когато бъдат получени тези субсидии и парите свършат, както става например в момента в земеделието, ще преживеете същото." Всички субсидии са наркотик, буквално, и правят сектори зависими, съответно абстиненцията е болезнена и създава напрежение за цялото общество. Ситуацията с въглищния сектор у нас и земеделските протести пак у нас и в Европа е много сходна именно заради дългогодишната преференциална позиция на субсидиите.

Разработването на нова енергийна стратегия - не е само перки и панели

Разработването на нова енергийна стратегия - не е само перки и панели

Задачата в енергийната стратегия била да се обхване много по-широк аспект от електроенергийна система

А алтернатива ли е евентуално намиране на находище на природен газ в Черно море? Засега - не, сочат данните от проучванията, които не докладват находище в нашата икономическа зона, макар страните около нас - Румъния и Турция, да установиха значителни запаси. Заради динамиката в цените в последните години обаче и самото проучване върви неравномерно.

"Но когато вие въведете например атомна централа или вятърна такава, но с този размер на финансиране, то тогава вие всъщност изгонвате тези, които правят проучване за местен ресурс, независимо дали е в морето, или на небето."