Хората ясно занимавали се с финанси в годините, през които МВФ и Световната банка бяха едни от основните кредитори на България и от техните заем до голяма степен зависеше финансовата стабилност на страната, си спомнят програмите SAl, FESAL, FSAP и други с подобни абревиатури.
Специално FSAP (Financial Sector Assessment Process) е програма, по която МВФ оценява състоянието на финансовия сектор на всяка една отделна държава. Изводите в нея са определящи за отношението на международните пазари и инвеститори към съответната страна и банковия, застрахователен и пенсионноосигурителен сектори. Точно по тази програма след кризата през 2014-а МВФ направи оценка на банковия ни надзор и резултатите от нея залегнаха в основата на реформирането на БНБ.
Сега става ясно, че МВФ разработва процедури, по които да вкара екополитиките или т.нар. "зелено счетоводство" в оценките, които прави по FSAP. Това става ясно от интервюто на шефа на МВФ Кристалина Георгиева пред "Ройтерс".
"Вярваме, че най-добрият начин да отбележим напредък в областта на "зеленото счетоводство" е да го превърнем в неразделна част от основните наблюдавани показатели. Това е причината, поради която разработваме таксономии и стандартизирани инструменти, които предстои да интегрираме в докладите в процеса за оценка на финансовия сектор, известен като FSAP (от английски Financial Sector Assessment Process — бел. прев.). Разработваме и нова инициатива за набиране на данни, която позволява наслагване и сравняване на данните за растежа и въглеродните емисии и тяхното въздействие върху политиките", казва Георгиева. По думите ѝ МВФ работи в тясно взаимодействие с одиторите, за да се уточнят методики за оценяване на екорисковете при общата проверка на финансовото състояние на отделните фирми. Което вероятно означава, че в скоро време можем да стане свидетели на нов международен стандарт за финансова отчетност или за сериозна промяна във вече съществуващ такъв, с цел остойностяване на екорисковете и създаване на правила за тяхното финансово покритие.
Например компаниите, чието производство е свързано с големи въглеродни емисии ще трябва да заделят от приходите си средства, с които да финансират разходите, свързани с тези намаляването на тези емисии, или с плащането на наказателни такси. Това логично би трябвало да се отнася и за кредитите, които банките предоставят на подобни фирми. Вместо 100% риск, тези кредити ще носят примерно 120% или 150% риск на банките, ще изискват повече капитал за покритието им и съответно ще са по-скъпи за кредитополучателите.
Защо се спряхме специално на въглеродните емисии, а не на някакъв друг елемент от екощетите? Защото, според Кристалина Георгиева в доклад на МВФ от 2018-а се казва, че цената на въглеродните емисии към онзи момент е 2 щатски долара на тон, както и че за да бъдат изпълнени амбициозните си ангажименти по линия на Парижкото споразумение, тази цена трябва да се повиши до 75 долара.
"Световната банка разполага с база данни, от която е видно, че текущите цени покриват 22 процента от въглеродните емисии. Оптимизмът в случая е уместен, защото цените всъщност отбелязаха значителен ръст в рамките на кратък период от време. Независимо от това обаче, цените на емисиите не са достатъчни, за да покрият оставащите 78 процента, а без ценообразуване на въглеродните емисии няма да успеем да постигнем целта за намаляването им до нула през 2050 г. Това просто няма да се случи и трябва да бъде ясно заявено. Следващия месец предстои да актуализираме проучването по тази тема", коментира Георгиева. А това априори означава, че през следващите 10 години цените на въглеродните емисии ще се повишат в пъти и фирмите, които са източник на такива емисии, ако не преструктурират правилно дейността си навреме, ще бъдат изправени пред фалит.
Тъй като един от големите източници на въглеродни емисии е енергетиката, сещай се за българските въглищни централи, МВФ ще обърне специално внимание на субсидиите и другите форми на финансова подкрепа, които този сектор получава.
"На дневен ред е и въпросът за имплицитните вредни субсидии в сектора на енергетиката. Нашият екип оцени тези субсидии и за 2017 г. те възлизат на зашеметяващата сума от 2, 5 трилиона долара, от които само 300 млн. долара под формата на преки субсидии. Само закупуването на горива от източника и последващата им продажба на по-ниски цени възлиза на 300 милиарда щ. долара. Тези суми са шокиращи. Наистина шокиращи. Така че, ако искаме да елиминираме вредните субсидии чрез ценообразуване на въглеродни емисии, трябва ясно да си дадем сметка този проблема за имплицитните субсидии", коментира Георгиева.
Ние ще допълним, че без подобни субсидии някои енергийни фирми просто няма да могат да съществуват. В държавите, в които подобни компании формират критично голяма част от енергийния баланс, енергията ще стане толкова скъпа, че ще се превърне във фактор, затормозяващ икономическия растеж.
USD
CHF
EUR
GBP
