В момента България има всички разрешителни и още утре може да стартира строежа на втора атомна електроцентрала - затова за нас е изключително важно да намерим европейски инвеститори.

Тове е заявил премиерът Борисов по време на срещата си във Виена с премиера на германската провинция Баден-Вюртемберг Щефан Мапус.

АЕЦ „Белене" може да се превърне в един от най-значимите и големи проекти както на Балканите, така и в Европа, е подчертал Борисов.

Ядрената енергетика има бъдеще и в България, и в света, подчерта междувременно енергийният министър Трайчо Трайков по време на кръгла маса по въпросите на ядрената енергетика, която събра в София посланици, предприемачи и инвеститори от различни страни.

Очаква се в 2030-а година на пазара да излязат реактори от 4-то поколение, каза министър Трайков и подчерта, че това ще е доказателство, че някои от днешните недостатъци на ядрената енергетика, няма да ги има в бъдеще.

31 държави с ядрени мощности произвеждат в момента 15% от световното производство на електричество (372 GW) в разполагаемите в момента 436 ядрени реактора, посочи Джордж Боровац, партньoр в Pillsberry & Wolf Theiss Nuclear Group.

Той съобщи, че в момента се строят 48 ядрени реактора в 15 държави с очаквани мощности за 42 GW. Над 30 държави обмислят нови ядрени програми, съществуват планове за изграждане на над 100 реактора, най-вече в Азия, съобщи още той.

В момента Китай изгражда 20 реактора и страната възнамерява до 2020-а година да учетвори ядрената си мощност.

Южна Корея в момента изгражда 6 реактора и планира до 2016 година да влезнат в експлоатация 8 реактора и страната да стане глобален играч в тази индустрия, отбеляза Боровац.

Разширяване на ядрените програми тече и в Русия, САЩ и много европейски и други страни. За САЩ Боровац посочи, че се очаква до 2020-а година да влезнат в експлоатация от 4 до 8 реактора.

Франция в момента изгражда още 2 нови реактора, страните от Източна Европа искат разширяване на ядрените си програми, дори някои, които не са ядрени страни като Полша, извършват предварителни проучвания, отбеляза още Боровац.

Според него интересът към разширяването на ядрените програми е в това, че ядрената енергетика е високо ефективна технология с ниско количество отпадъци.

Ако една централа, произвеждаща 1000 МW се захранва с въглища, й трябват 2000 вагона въглища или 10 супертанкера нефт, а ако горивото е естествен уран - трябват само 12 куб. м, посочи Боровац.

Той изтъкна и че атомната електроцентрала, която произвежда 1000 MW, заема по-малко от един кв. км. територия, докато за ветрогенераторите са необходими над 500 кв. км, а за слънчевите генератори - над 130 кв. км.

Боровац посочи като предимство на атомните електроцентрали освен концентрацията на територия и това, че при тях обемът на отпадъците е много по-малък, отколкото ако централите работят с изкопаеми горива.