От Българската стопанска камара настояват промените в Наредбата за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства да бъдат прецизирани.
Целта е да се ограничи обхватът на засегнатите задължени лица, чието поведение не е оценено с висока степен на риск от укриване на приходи. Причината е, че тази наредба не би могла да се приложи в някои браншове, мотивират се в открита позиция до финансовия министър Владислав Горанов.
Промените са в проекта на НИД на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Те са публикувани на 19 юли 2018 г. в Портала за обществени консултации.
В мотивите към проекта на наредба е представен разчет според текущи данни за регистрираните на фискални устройства (ФУ) в информационна система "Фискални устройства с дистанционна връзка". Информацията е за 43 хил. броя фискални принтера. Прогнозираните разходи на бизнеса за тяхната подмяна и привеждане на софтуера в съответствие е оценен на около 17 млн. лева.
Според дефиницията на понятието "софтуер за управление на продажби в търговски обект", съдържаща се в Закона за данък върху добавената стойност, това е всеки софтуер, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Определението включва широка гама от софтуерни продукти. Сред тях са и такива, които нямат връзка с фискални устройства и нямат за цел да управляват тяхното функциониране.
От БСК дават пример със системи за управление на работата с клиенти (CRM), приложения за обработка на оферти, заявки, приложения за издаване на фактури и др.
Според проекта се предвижда предприятията да използват само софтуер за управление на продажбите, отговарящ на посочените в приложение № 29 към наредбата изисквания. Той задължително да управлява всички фискални устройства в търговския обект.
От работодателската организация уверяват, че изменението ще засегне по-широк от предварително разчетения кръг лица, предимно микро- и малки предприятия, които следва да извършат разходи за закупуване и внедряване на нов софтуер и фискални устройства, които отговарят на изискванията, без това да е продиктувано от обичайната им търговска практика или организация на дейността.
Според работодателите, предложената мярка ще доведе до необосновано повишаване на административната тежест и разходите на бизнеса и, същевременно, не кореспондира с целите, които си поставя МФ с проекта на НИД.
Сред мотивите на работодателите са, че посочените изисквания - откриването и приключването на една продажба да се осъществява в рамките на същия ден, могат да създадат редица затруднения при някои предприятия. Това е изискването от приложение № 29 към чл. 52а от Наредбата за изисквания към функционалността на софтуерите за управление на продажбите в търговски обекти.
От БСК дават пример при търговията на едро и разносната търговия в много случаи началото и приключването на продажбите не се осъществява в рамките на един календарен ден. Това обективно възпрепятства предприятията да генерират предвидените дневни отчети и да предоставят информация в НАП в рамките на деня.
Работодателите искат ясни дефиниции за момента, от който започва продажбата на стока/услуга, и този, в който тя приключва, за да не се допуска различно тълкуване, разнородна практика и възпрепятстване на работния процес в предприятието.
Бизнесът иска прецизиране на достъпа на НАП до информация за продажбите на предприятието чрез "одиторския профил".
Съгласно т. 22 от Приложение № 29 към Наредбата, за целите на контролната дейност на НАП всеки софтуер за управление на продажби в търговски обект следва да има конфигуриран "одиторски профил". Това е по аналог с администраторския профил, но с права само за четене.
Този профил трябва да осигури минимум достъп до функционалността на софтуера, конфигурационните му параметри и справочната част.
В редица случаи софтуерът за управление на продажбите е част от интегрирани системи за управление и планиране на ресурсите в предприятията (ERP), които съдържат и голямо количество информация, която не е пряко свързана с продажбите. Често тази информация е търговска тайна, съдържа конфиденциални и/или класифицирани данни, лични и чувствителни данни, припомня бизнесът.
Внимателно да се прецизира изискването за достъп и при възможност да се ограничи количеството и вида на информацията, която е необходима на органите на НАП при изпълнение на контролните им функции.
От бизнеса предлагат промените за хората, които извършват сервизно обслужване и ремонт на фискалните устройства да са конкретни, особено в случаи, когато се кандидатства за издаване на разрешение от името на друга фирма. От БСК предлагат да се създаде нова алинея в чл. 47, със следното съдържание:
"Лице, в чиито управителен и/или контролен орган участва физическо лице, което е било или към датата на подаване на заявление за получаване на разрешение за сервизно обслужване е член на управителен и/или контролен орган на друго предприятие, на което е издадена заповед за прекратяване на разрешение за сервизно обслужване, съгласно чл. 47, ал. 1, има право да кандидатства за издаване на разрешение за сервизно обслужване, ако е изтекла една година от издаване на заповедта.".
Работодателската организация не подкрепя предложенията за заличаване на софтуер от публичния списък, ако бъде открито несъответствие с изискванията на приложение № 29. При избор на софтуерно решение предприятията са ограничени до включените в електронния публичен списък поддържан от НАП, като не разполагат с възможност за избор извън него. Изискването незабавно да преустановят използването на даден софтуерен продукт означава търговците незабавно да преустановят своята дейност до закупуване на нов софтуер, за който също не могат да имат сигурност, че в бъдещ момент няма да бъде изключен от списъка, пишат в мотивите си от БСК.
Мотивът е, че с промените в наредбата отговорността за неизпълнение на нормативни изисквания от производителите и разпространителите на софтуер се прехвърля върху предприятията. Това "нарушава принципите на правната сигурност и предвидимост, увеличава разходите на търговците и може да доведе до реални финансови загуби за бизнеса", пишат от организацията.
За изискванията към търговците чрез електронен магазин се иска преди започване на дейност по продажби на стоки или услуги, да се подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис. От БСК уточняват, че е нужно тълкуване на понятията.
"Понятията "електронен магазин" и "дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин" нямат нормативна дефиниция. От посочения текст става ясно, че всяко лице, което извършва продажби чрез електронен магазин следва да отговори на изискванията в чл. 52л и Приложение № 33", пишат от БСК. Според тях, разпоредбата ще засегне широк кръг, включително и физически лица, които не са търговци. Тя ще се отрази и на хората, които искат да продадат нови или употребявани вещи.
От БСК припомнят, че изискваната информация от НАП е обемна, а тя се съхранява в регистри, до които данъчните имат достъп и те могат да си я набавят по служебен път. От бизнес организацията съветват и да се анализира възможно припокриване на контролните функции на НАП и тези на Комисията за защита на потребителите, съгласно Закона за електронната търговия. Съветът е във връзка с чл. 52л, ал. 5, уточнява Радосвет Радев, изпълнителен председател на БСК.
USD
CHF
EUR
GBP
