Българската стопанска камара (БСК) категорично не приема предложението за увеличаване на размера на основния платен годишен отпуск от 20 на 25 дни. От камарата смятат, че предложението се нуждае от задълбочен предварителен експертен анализ и дебат. БСК смята, че предложението има откровено популистки характер. Затова вносителят трябва да оттегли законопроекта или пък той да бъде отхвърлен от народните представители при обсъждането на първо и второ гласуване.

Припомняме, миналата седмица народният представител Георги Кадиев внесе в парламента предложение за промени в Кодекса на труда, с които отпускът да стане 25 дни. Мотивите да направи предложението си са намаляване на стреса, превенция на заболявания, предизвикани и стрес и повишено качество на живот.

От Българската стопанска камара смятат, че законопроектът трябва да бъде придружен от оценка на въздействието, вкл. на допълнителното натоварване на предприятията от частния сектор и на публичните разходи в бюджетната сфера.

В позицията си представителите на бизнеса изтъкват, че действащият минимален брой почивни дни в страната понастоящем е 32 дни (основен платен годишен отпуск и официални празнични почивни дни). Не се отчитали промени, които се дължат на частично припокриване със седмичните почивни дни в отделните календарни години. Анализ показвал, че по действащ минимален брой почивни дни страната ни изпреварва редица страни с напреднало икономическо и социално развитие и с високо равнище на конкурентоспособност.

По този показател България била напълно сравнима със страни като Полша, Чехия, Хърватия, Италия, Германия, Русия, Сърбия. Същевременно, изпреварваме страни с висококонкурентна икономика като Великобритания - 28 д., Холандия, Турция и Норвегия - 27 д., Израел и Канада 19-20 д., и много други, отбелязват от БСК.

Според тях мотивите към законопроекта изцяло пренебрегвали възможностите за ползване на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки (не по-малко от 5 работни дни), както и за работа при ненормиран работен ден (не по-малко от 5 работни дни).

Освен това се припомнят преференциалните условия за широк кръг осигурени лица за ранно пенсиониране (над 170 хил. д.), за намалено работно време и други специфични мерки за противодействие на стреса на работното място и на рисковете от професионални заболявания.

От камарата смятат още, че трябва да се отчете и обстоятелството, че с действащите колективни трудови договори със значителен секторен и фирмен обхват са договорени допълнителен брой почивни дни към основния годишен отпуск - енергетика, добивна индустрия, металургия и др. В тази връзка, предложението на Кадиев ограничавало ролята на колективното трудово договаряне, като залага на административно нормативния подход, вместо на определяне на специфични допълнителни трудови права по пътя на социалния диалог на фирмено и браншово равнище.

Според представителите на БСК ако предложението бъде прието, общият брой календарни работни дни и календарен фонд съвкупно работно време ще бъде намален от около 220 на 215 работни дни.

При други равни условия това ще доведе до драстично намаление от приблизително 2,3% на очаквания БВП за 2016 г. (над 2 млрд. лв.) и на бюджетните приходи по проекта на ЗДБ с около 700 млн. лв. Приблизително в същия размер от 2,3% ще бъде влошена производителността на труда, а съвкупният показател, характеризиращ общата конкурентост на труда - т.нар. единични разходи на труд (unit labor cost), ще отбележи намаление от около 5%, посочват още от камарата.