Голяма част от ветеринарните лекари не приемат промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност, които бяха публикувани за обществено обсъждане.
Целта на промените в Законопроекта е да се подобри ветеринарното обслужване, да повишат мерките за биосигурност и да облекчат регистрацията на личните стопанства.
На друго мнение са самите ветеринари. Пред БНР председателят на Асоциацията на ветеринарните лекари за продуктивни животни д-р Мирослав Първанов не сподели това мнение. По думите му добрите намерения са опорочени от лоши предложения, които ще създадат хаос във ветеринарното обслужване в страната.
Законът е променян вече над 30 пъти. Според д-р Първанов предстои по-мащабна и по-грандиозна промяна в закона. Според него основният аргумент за промените е появата на африканската чума по свинете(АЧС).
"Африканската чума всички знаехме, че ще дойде, както и няма да излезе дълги години наред от България, но тя извади на показ язви, които бяха скрити за обществото и сега се търси вариант да се спасим от това положение", коментира ветеринарят.
По думите му всички се направили на изненадани, че има голям брой нерегистрирани животни на територията на България. При някои болести като син език и нодуларен дерматит ветеринарите се справиха добре, защото от чисто медицинска гледна точка има какво да се направи. При африканската чума по свинете мерките, които трябва да се вземат, са полицейско-ограничителни, каза д-р Мирослав Първанов.
Ветеринарните лекари не са силова структура, за да прилагат разписаните мерки, категоричен е лекарят.
Той дава пример с някои текстове - като забележа животно в тридневен срок да докладвам, за да бъде санкциониран съответния собственик. По думите му така се смесват отговорности и контролни с изпълнителни функции.
Проблемът не е при ветеринарите и отговорността, която се прехвърля сега, не е в правилната посока. Никой не прояви политическата смелост и воля да каже на собствениците на животни, че те нямат право (така е и в сега действащия закон) да гледат животни в собствените си дворове, без да са ги регистрирали. Това не беше казано по категоричен начин и смятам, че и в момента не им се казва достатъчно ясно", каза ветеринарния лекар.
Според него има опасност малките стопанства да останат без ветеринарно обслужване. Като най-голям парадокс д-р Първанов изтъкна разпоредбата лекарите да имат право да сключват договор или с частен стопанин "тип заден двор", или с голяма ферма.
Така при правото на ветеринаря на избор "или-или", малките частни стопанства, които отглеждат до 10 овце, две крави и 3 прасета, могат да се окажат без ветеринарно обслужване, предупреди ветеринарния лекар.
"Когато един ветеринарен лекар работи в индустриална ферма, с голямо количество животни - 5-10-20-100 хиляди, ветеринарният лекар много е логично да не работи в заден двор или средна ферма, защото, много логично, може да пренесе заболяването", каза д-р Първанов.
По думите му това изискване се спазва, дори да не е записано, а сега се вкарва в закона по един неправилен начин, каза още д-р Първанов.
Това, което се предлага като улеснения за стопаните за регистрация на личните им стопанства, само на пръв поглед изглежда улеснение, отбеляза още ветеринарният лекар.
Собствениците няма да се разкарват до областния град, а ще си предават документите на кмета, както и че няма да плащат такса.
Заради удължаването на процедурата по подсигуряването на всички документи и минаването им през кмета, както и назначаването на комисия, която да посети съответното населено място и обекти, може да се стигне до комична ситуация.
"Това ще протече във времето с месеци. Докато ние ги регистрираме тия прасета, ще стане време да ги колим", каза д-р Мирослав Първанов.