СБ: Транспортните коридори са основна инфраструктура на Балканите

След присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз се очаква обемите на товарите по магистралите да се увеличат, въпреки конкуренцията между държавите по отделните трансевропейски коридори.

Това каза днес Паулус Гуитинк от офиса на Севтовната банка в Скопие, който представи проект на СБ за интегриране на транспорта и търговията в региона пред участниците в Осмата международна конференция "Изграждане на регионална инфраструктура на Балканите и европейската интеграция".

След присъединяването на България и Румъния към ЕС трябва да се обърне още по-голямо внимание на коридорите като основна инфраструктура в Европа и е необходимо потенциалът да бъде създаден още сега, посочи той.

Проектът за подпомагане на търговията на СБ включва осем страни от Балканите и е започнал през 2001 г. В него не участват Гърция, Турция и Косово.
Банката е подготвила втора фаза на този проект - "Интеграция на транспорта и търговията", в който са включени България и Македония.

Основната цел на проекта е да се премахнат нетарифните бариери пред транспорта и търговията.
Целта е да се съкрати престоят на границите и да се подобри инфраструктурата, както и да се намали корупцията на по-ниски нива на ГКПП и на плащанията "под масата", посочи представителя на банката.

Ако събере времето на престоя на един камион, необходимо за преминаване от Истанбул до София-Ниш-Белгард-Загреб и Западна Европа, се събират пет дни чакане - време, достатъчно да се стигне от едната точка до другата, каза Гуитинк.
Същевременно железопътният транспорт е абсолютно неконкурентен на автомобилния заради огромния престой, коментира той.
Само 4-5 на сто от превозите от Западна Европа към Турция се извършват по този начин, а останалият обем се транспортира с кораби и автомобили.

Гуитинк отбеляза, че престоят на границите се дължи главно на административни и митнически процедури. Те често се правят последователно една след друга, което допълнително увеличава времето на престой, добави той. По думите му основният проблем е липсата на хармонизирани процедури между жп-компаниите на отделните държави.
Ако процедурите се опростят, престоят ще се съкрати от 98 часа на 51 часа, допълни Гуитинк, цитиран от БТА.

По думите му трябва да бъдат създадени терминали за комбиниран транспорт, както и електронни коридори за обработка на документацията.

Приветствие към участниците в конференцията отправи Волфганг Захсенрьодер, директор на проект за Югоизточните Балкани на фондация "Фридрих Науман" - съорганизатор на днешната сесия на конференцията.
Той посочи, че свалянето на бариерите на границите трябва да се осъществи, но сътрудничеството между различните нации все още не е достатъчно.
Фондацията работи от 15 години за регионалното сътрудничество на Балканите заедно, с Балканския политически клуб.

Президентът на клуба Желю Желев съобщи, че на закрита сесия на форума снощи за член на клуба е бил приет президентът на България Георги Първанов.