В понеделник двата национални синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа" свикват двата стачни комитета в национален стачен комитет, за да обсъдят общи действия. Това обявиха двата синдиката по време на пресконференция по повод 7-ми октомври - Световния ден за достоен труд, който тази година се отбелязва за 10-ти път.
Този път, ако се стигне до протести, първо ще се протестира пред прозорците на работодателите и след това - пред властта, съобщиха синдикалните лидери. Проучването на нагласите на синдикалните членове показват, че е масово усещането за ниско заплащане, съобразно положения труд. 98.8% от всички анкетирани считат, че заслужават по-високо възнаграждение, като почти няма разлика между бюджетния и частния сектор.
Синдикатите настояват за въвеждане на минимален необлагаем минимум в доходите, увеличаване на заплатите на заетите в бюджетния сектор средно с 13%, премахване на претенциите за прослужен клас и време, изплащане на неизплатените работни заплати.
Те искат въвеждане на минимална заплата за хора с висше образование, които работят по специалността си с размер от 700 лв.
Синдикатите са категорични, че преди бюджетна процедура, е важно да се премахват някои несправедливости, обвързване на обезщетението за безработица с минималната работна заплата, както и на майчинските, които в момента са по-ниски от минималната работна заплата.
Като критични бяха отбелязани възнагражденията на професорите в БАН, които все повече се приближавали до минималната работна заплата. Секторите култура и здравеопазване също са с критично ниски заплати.
Пламен Димитров припомни, че за 2016 година българския бизнес генерира над 20 млрд. лв. печалба. След облагане - сумата паднала на 15 млрд. лв. На годишна база 2017 г. показват под 10% увеличение на средната работна заплата в страната. Това само по себе си води до увеличение със 100 лв. От КНСБ настояват за 510 лв. минимална работна заплата от догодина, което е увеличение около 11%, поясни той.
От КНСБ искат 920 млн. лв. за растеж на разходите за заплати в бюджетния сектор - това са 13% увеличение на заплатите. Доходите за тези, на които плаща правителството, са далеч по-ниски, коментира Пламен Димитров.
Проучване на КНСБ сочи, че 73,5% от анкетираните 18 889 души са получили увеличение на заплатата си, като 56,8% от тях работят в бюджетния сектор, а 43.2% - в реалния.
Във фирмите от частния сектор увеличението било - 4-15%. Хората оценяват, че въпреки увеличението, заплатите им са ниски, подигравателни.
Средната нагласа е категорична и ясна - за протести. Тя може да бъде взривена от непремерени стъпки и действия от някои работодатели - визирам тези, които се заиграват с клас прослужено време, уточни Пламен Димитров. Нагласите за протестни действия са сравнително високи, отчете още Димитров. В регионален план най-голяма готовност за стачни действия има в Шумен, Разград, Плевен, Хасково, Кърджали.
Димитър Манолов цитира проучване на чешки учени, които са доказали, че за да се изравнят, им трябват 365 години. "Числото за България би било далеч по-различно", коментира Манолов.
Синдикатите настояват да бъдат намалени ставките за стоки и услуги от първа необходимост - храни, лекарства, учебници. Това са практики, които съществували в целия ЕС, само не и в България.
Международната конфедерация на профсъюзите публикува данни за 2017 г. от провело се глобално проучване - 71% от хората в света заявяват, че правителствата трябва да работят за увеличаване на техните доходи, над 80% от хората казват, че минималната работна заплата в тяхната държава е твърде ниска и трябва да бъде увеличавана изпреварващо.
USD
CHF
EUR
GBP
