Стопанската камара се тревожи от липсата на реформи

В следващите 2-3 години икономиката на България е на път да достигне т. нар. капан на 10-те хил. щ. д. БВП на жител.
След това е необходимо радикално преструктуриране и осигуряване на минимално приемливи темпове на растеж, с които националната икономика може да превключи на по-висока скорост. Така може да се сближим със средните равнища на производителност и доходи на ЕС.

Това гласи анализ на зам.-председателя на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков.

Според него се "пласират драстично завишени оценки за развитие през последните 30 г. и достигнато равнище на българската икономика, като се сочат колосални разлики от 2,5 до 5 пъти по-висок БВП, произведен през 2018 г. в сравнение с този от 1988 г.".

От БСК са категорични, че подобряването на конкурентоспособността и потенциалът за растеж са постижими само чрез радикален и бърз обрат, дълбоки структурни реформи и промени в законодателството, по-ефективни институции и правоприлагане.

Междувременно се обсъждане проекта на Закон за стратегическото планиране, както и на националните приоритети за разходване на европейските средства в следващия програмен период от 2020-2027 г.

Година по-рано беше приета и Национална транспортна стратегия до 2030 г. Тя е основана върху ограничителната макроикономическа рамка, изготвена в Атинския технически университет по т. нар. модел PRIMES, пишат от БСК.

Според бизнеса, подобна стъпка може да стане и при приемането на проекта на Интегриран национален план климат - енергетика до 2030 г. (2050 г.). В него са заложени изключително ниски средногодишни темпове на ръст на БВП от около 1,6%.

БСК настоява за дългосрочен средногодишен ръст на БВП

Приемането на ИНПЕК е от сериозно значение за развитието на икономиката ни

Като определят оценките като "неинформирани или спекулативни" от БСК преглеждат достъпните бази данни на влиятелни финансови и академични институции, каквито са МВФ и Университетът в Грьонинген.

Източник: БСК

Според оценките в постоянни цени на МВФ, през 2018 г. България е постигнала около 116 % от стойността на БВП произведен през 1988 г. (= 100%).

По обобщение на базата данни на университета в Грьонинген през 2016 г. България е постигнала около 122% от БНП, произведен през 1987 г. (= 100%). Тяхната база е поддържана по т. нар. проект Мадисън, обобщаващ данни за икономиките на почти всички държави за дълги периоди от време

Системата на националните сметки (СНС) е приложима към пазарни икономики.

От БСК припомнят, че до 1991 г. в България действаше системата MPS (Material Production System) или Баланс на народното стопанство - БНС (National Balance of Economy), утвърдена през 1969 г. от Статистическата комисия на ООН с подобен статут, какъвто има СНС.

Преходът между двете системи е в голяма степен условен, още повече когато се сравняват една и съща икономика в два различни режима на функциониране. Формализираният преход е възможен чрез използване на "ключове за преход" на Статистическата комисия на ООН и Евростат за преизчисляване на основни икономически показатели от методологията на БНС към тази на системата на националните сметки (СНС).

По мнението на БСК има фундаменталните различия и начините за тяхното статистическо отразяване между двата типа икономически системи, които са действали през периодите, разделени от 1990-1991 г. - сегашната, основана на пазара, при която преобладаващата част от реализираните количества, цени и доходи са определят от макар и деформиран и/или регулиран ("несъвършен") пазар, и предишната "централно планова икономика" (по терминологията на ООН). В този смисъл, всички сравнения, използващи едни същи мерни единици, в някаква степен са условни или относително надеждни.

Важно е също да се отбележат и разликите в динамиката на развитие на икономиките на страните от ЦИЕ, особено на преките ни аналози и съседи като Унгария, Словакия, Румъния и други. Те могат да бъдат проследени чрез базите данни на Университета Грьонинген и МВФ, предупреждават от бизнеса.

За България особено важно обаче е сравнението на динамиката на БВП и скоростта на сближаване към средните равнища на ЕС, спрямо нашия най-пряк аналог и съсед - Румъния.

По общо равнище на производителност и доходи (БВП на жител по паритет на покупателна способност) две години преди влизане в ЕС, България изпреварва Румъния, макар и само с 2 процентни пункта. В следващите години обаче Румъния не просто обръща тенденцията, но минава на два пъти по-бърза скорост на конвергенция към средното равнище на ЕС 28, информират от БСК.