Двустранна полза. Това е най-краткото определение за един от най-новите сертификати за безопасност и качество на храните GlobalGAP, известен като система за въвеждане на добри селскостопански практики. С него производителите си осигуряват достъп до ритейл пазара на Европа, а търговците - гаранция за потребителите си, че пресните плодове, зеленчуците и суровото месо, което купуват, не са опасни за здравето им.

„По принцип сертифицирането на производителя облекчава търговеца, който получава гаранция за качеството на продукцията, без да извършва сам проверката, нещо, което е трудоемко, бавно и скъпо", разяснява част от икономическия ефект на международно валидния документ Климент Петров, заместник-управителят на "Муди интернешънъл България". Той уточни, че в момента над 70% от големите търговски вериги в Германия изискват сертификат GlobalGap. Нашите производители могат да изнасят за останалите 30% от германските търговски обекти, които обаче дават по-ниска цена. Според Петров една от причините „само колкото са пръстите на двете ръце" да е броят на българските производители, които имат сертификата, е неосъзнатата полза от него.

Сертификатът не е задължителен, но без него производителите няма да могат да продават стоката си в търговските вериги. Това, от една страна, означава, че няма да могат да предлагат стоката си на високи цени, а ще я пласират по пазарите и малките квартални магазинчета, ако останат такива, или на прекупвачи. За търговските вериги GlobalGAP има стойност като допълнителен гарант за качеството на предлаганите аграрни стоки, но и като доказателство за добри селскостопански практики. Документът ще стане задължителен за българските производители от 2010 година, ако искат продукцията им да попадне в големите търговски вериги.

Всички новоприети държави-членки са имали гратисен период за подобни сертификати (BRC, IFS и други). По данни на Международната комисия на веригите за продажба на храни на дребно (CIAS) сертификатът макар да не е задължителен според действащата нормативна база се изисква от търговските вериги в Полша, Унгария и Чехия.

Наличието на сертификата гарантира, че условията, при които е събирана продукцията, отговарят на хигиенните изисквания, и няма да се стигне до вторично замърсяване. Съществува и изискване на полето, на не повече от 500 метра от работното място, да има подвижни химически тоалетни, както и възможност работниците да си мият ръцете.

Цени и процедури

Получаването на сертификация отнема една година и струва около 1100 лв. за площи над 30 хектара. По сертификацията се събират две такси - към „Муди интернешънъл" и към органите, които проверяват за това как се изпълняват изискванията. Валидността на сертификата също е едногодишна, но веднъж получен, лесно се подновява. Процедурата по одитиране се повтаря, преди да изтече валидността на получения преди това сертификат. Ако две поредни години фирмата получи GlobalGAP, срокът на действието му се удължава с още 18 месеца.

Климент Петров не отрича, че за българските производители цената остава проблем, но е преодолим.

Цената се формира на база обработваема площ в хектари и на брой площи, които ще бъдат проверявани. Например за 100 хектара, които са 1 брой като площ за сертифициране, се плащат 50 евро за компанията и 500 евро - за сертифициране на площите, или общо около 1100 лв. "Ако имате пет черешови градини, не можете да сертифицирате 2 или 3 от тях - всичките трябва да бъдат сертифицирани", разяснява Климент Петров и уточнява, че ако площта като брой за одит се увеличава, нараства и сумата за сертифициране. Тя обаче може да намалее значително, ако производители се обединят в асоциации, които изискват една обща сертификация. Петров даде пример с Турция, в която се практикува груповото сертифициране на площите. Правителството на южната ни съседка субсидира продукцията на онези производители, които притежават GlobalGap.

Примирие между търговци

Появата на Global Gap е в резултат  на съгласието на търговците на дребно в трите водещи индустриални държави в Европа да признават собствените си сертификати за безопасност на храните. Битката между тях се води от края на миналия век. За да гарантират, че предлагат на своите потребители качествени и не застрашаващи живота им хранителни продукти, плодове, зеленчуци и цветя, Британският консорциум на търговците на дребно, обединени около четирите големи търговски вериги Sainsbury, Marks & Spencer, Asda (филиал на най-голямата верига в света Wal-Mart) и Tesco, създава през 1998 г. своя стандарт BRC (British Retail Consortium Global Food Standard). След отказа на британците да приемат предложението на германските и френските търговци на дребно да се промени BRC и той да бъде валиден не само за трите държави, но и за останалите страни от ЕС, Асоциацията на германските и френските търговци на храни въвеждат през 2001 г. общия си стандарт IFS (International Food Standard). По-късно свои стандарти създават търговци и на други държави. В крайна сметка след натиска на Световната инициатива по безопасност на храните (GFSI) през 2007 г. най-големите търговски вериги в света Carrefour, Metro, Migros, Ahold, Wal-Mart и Delhaize приеха двете схеми за безопасност на храните, по-късно към тях се присъединиха и британските ритейлъри. Крайната цел всички вериги да ползват един стандарт беше постигната в началото на февруари 2009 г., когато Международната комисия на веригите за продажба на храни на дребно (CIAS), в която членуват търговци и производители от над 150 страни, реши всички да признават стандарта GlobalGap за добри селскостопански практики.