Властите си поставят цели за енергийна ефективност, които после не изпълняват. Правителствата биха могли да направят много повече в областта на енергийната ефективност на сградите в публичния сектор.
Осем европейски върховни одитни институции (ВОИ), включително и българската Сметна палата, извършиха кооперативен одит за енергийната ефективност на сградите в публичния сектор.
Основният извод от одита е, че българските власти са предприели стъпки за постигане на заложените цели за подобряване на енергийните характеристики на сградите-държавна собственост, използвани от държавната администрация, но са необходими допълнителни усилия за преодоляване на констатираните слабости.
Местните органи определят целите си по отношение на енергийната ефективност съобразно собствените си приоритети, които в повечето случаи не са свързани с административните сгради.
Българската Сметна палата е дала 8 препоръки за отстраняването на слабостите към министрите на енергетиката и на регионалното развитие и изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
Одитът в България е за изпълнение на "Енергийна ефективност на сградите, притежавани и ползвани от органите на централната и местната власт" за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2016 г.
В кооперативния одит на енергийната ефективност на сградите в публичния сектор участват Върховните одитни институции на регион Фландрия в Белгия, България, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Португалия и Словакия.
Установено е, че усилията за изпълнение на водещата роля на публичния сектор в областта на енергийната ефективност на сградите - основно изискване на Директивата за енергийна ефективност (ДЕЕ) - трябва да бъдат по-големи и по-систематични, се посочва в обобщен доклад.
Сградите представляват приблизително 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на въглероден диоксид в Европейския съюз (ЕС). Докато приблизително една трета от сградния фонд на ЕС е на повече от 50 години, само 0,4 - 1,2% се ремонтират всяка година. Публичните или обитавани сгради представляват около 10-12% от площта на сградния фонд на ЕС.
Поради това в тази област се очаква да има значителен потенциал за спестяване на енергия. Общественият сектор може да бъде водещ в усилията за повишаване на степента на обновяване, като даде приоритет на енергийната ефективност в собствените си сгради и по този начин насърчи създаването на необходимото ноу-хау по отношение на новите технологии и методите на изграждане.
При детайлното проучване на изпълнението на целите, изискванията и системите, националните одити установиха, че финансирането е предимно несъгласувано и че ефективността на системата за финансова подкрепа не е била анализирана във всички държави, освен в една. И само една страна може да докладва, че средствата, изразходвани за изпълнение на целта от 3%, се наблюдават.
В своите национални одитни доклади, участващите препоръчват да се извърши систематично и подобрено планиране, както и да се изготвят подробни стратегии за повишаване на енергийната ефективност на сградите от публичния сектор.
Прилагането на програми за енергийна ефективност може да бъде по-ефикасно и ефективно. Освен това участващите ВОИ отбелязват, че дейностите по наблюдение и контрол следва да бъдат по-систематични. Резултатите от тях трябва да бъдат анализирани и да бъдат предприети мерки за отстраняване на всякакви недостатъци.
Друг важен въпрос, който проверяващите повдигат, е необходимостта от по-добро финансиране на мерките за енергийна ефективност. Това включва повече информация относно възможностите за финансиране, както и по-голяма амбиция при разработването на мерки.
USD
CHF
EUR
GBP
