През 2009 г. светът е изправен пред най-сериозната икономическа криза от Великата депресия насам.

Това се посочва в Доклада Иновации.бг 2009, който беше представен на Петия национален иновационен форум "Иновационна инфраструктура и политика за икономически растеж".

Той беше открит от президента Георги Първанов.

Един от основните изводи, който анализът на данните от доклада изтъква, е че България трябва да преосмисли своята икономическа политика и да излезе с интегрирана стратегия за икономически възход на основата на иновациите, технологичното развитие и науката

Данните от изследването посочват още, че в рамките на две години (2006-2008) общият брой на предприятията, които осъществяват иновации у нас, се е увеличил с между 3 и 9 процентни пункта.

Индексът оценява иновативността на предприятията по степен на новост на иновацията (дали е нова само за предприятието, за страната/пазара или международно) и типа иновации (продуктови, процесни, организационни и/или маркетингови).

Според данните, вече се е формирал слой от около една трета от фирмите (29-34%), които въвеждат иновации всяка година.

В доклада се посочва още, че въпреки, че България отбелязва третата си година на пълноправно членство в ЕС и макар напредъкът в икономиката на страната да е стабилен, той не се трансформира в по-добър иновационен потенциал.

Иновационната система на страната страда от недостиг на критична маса - изследователската и образователната инфраструктура остават фрагментарни.

Бизнесът e слабо въвлеченв иновационния процес, а взаимодействието в рамките на иновационната система е неефективно, се посочва още в изследването.

Данните от доклада извеждат извода, че съществуват отворени проблемни зони, които изправят България пред сериозни дългосрочни демографски, икономически и социални предизвикателства.

На първо място това е снижаващото се качество на образователните услуги.

Друг основен проблем е деквалификацията. Данните за участието в продължаващо обучение класират България на последно място в Европа с огромно изоставане спрямо по-голяма част от страните членки и кандидатки за членство.

Недостатъчен е броят на заетите с изследователска и развойна дейност и неефективна структура по отношение на секторната заетост .Друг проблем, който е изтъкнат в доклада, е че в България почти 60 % от персонала, ангажиран с осъществяването на научна и изследователска дейност, е в държавния сектор, тоест на бюджетна издръжка.

Негативен факт е слабата заетост на млади хорав областта на науката и технологиите у нас. Извод от доклада е и, че инвестициите в изследователска и иновационна дейност относително намаляват, особено в условията на криза.

Поради всички тези проблеми е нужна  интегрирана национална стратегия за научно, технологично и иновационно развитие.

За да бъде постигната необходимата висока ефективност на обществените разходи за иновации трябва да има ясен план за допълняемост на средствата по различните програми и инструменти в България.

Липсата на координация между държавните институции в провеждането на единна политика в областта на науката и иновациите създава необходимост за създаването на специално министерство или агенция за наука, технологично развитие и иновации на пряко подчинение на министър-председателя

Специалистите настояват и за установяване на трайно и ефективно взаимодействие между различните субектина националната иновационна система.

Президентът Георги Първанов изрази категорична подкрепаза засилване на иновационните процеси. По думите му е необходима повече подкрепа за малките и средни иновационни предприятия, както и ускоряване на развитието на публично частното партньорство.

Според държавния глава трябва да се акцентира върху разработките и обучението, свързани с непосредствените перспективи  - например изграждането и експлоатацията на крупни инфраструктурни проекти в енергетиката, транспорта и комуникациите.

Първанов поясни, че в конкретния случай трябва да се осигури съразмерност между предвижданите мащабни инвестиции и средствата за научно, технологично, иновативно обслужване. Имаме обществен консенсус и ни е нужен пробив в областта на иновациите, образованието, науката, подчерта той и посочи, че са необходими много по-голяма активност от страна на държавата, гражданския сектор, бизнесът, научните и образователните звена.

„Всички сме наясно, че предприетите през последните години мерки не дават осезаем резултат, не водят до рязко подобряване на иновационния потенциал на страната, изтъкна още той.

Той посочи, че е време да си дадем сметка, че с наред с изоставянето във финансирането, в мотивацията на изследователите, една от основните причини за стагнацията в областта на иновационните процеси е отсъствието на концентрация на ресурсите в тези направления, в които можем да сме конкурентоспособни и имаме пазарни предимства.