47 чуждестранни граждани, пребиваващи постоянно у нас, преминаха успешно обучение по български език, история и гражданска ориентация по проект „Образователна подкрепа за имигранти в България" на Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни.

Бенефициент по проекта е СУ „Св. Климент Охридски", реализацията му е дело на преподаватели от различни факултети на Университета във взаимодействие с Министерството на труда и социалната политика, Международната организация по миграция.

Екипът е ръководен от директора на Департамента за информация и усъвършенстване на учители доц. д-р Росица Пенкова. За първи път по споразумение с просветното ведомство, което по закон провежда изпитите по език на кандидати за българско гражданство, сертификатът за завършване на този курс ще бъде признат за преминат езиков тест.

Консултант на академичния екип е заместник-ректорът на Софийския университет проф. дпн Албена Чавдарова.

Овладяването на основите на българския език от чужденците, които започват от нула, е поето от доц. д-р Пенкова и гл. ас. д-р Мая Падешка, с напредналите работи доц. д-р Антония Радкова, обучението на децата е поверено на проф. д-р Ангел Петров. Тайните на българската история пред „новите българи" разкрива гл. ас. Бистра Стоименова, пътеводители в гражданската ориентация са гл. ас. Мирена Легурска и гл. ас. Венцеслав Панчев - бивш просветен заместник-министър.

Домакин на обучението на малките имигранти и столичното 141 СОУ „Народни будители", чийто директор Роман Братоев по време на отчитането на проекта в СУ бе удостоен със сертификат на Университета за логистичната подкрепа. Той от своя страна призова чуждите граждани, преминали курса, да поверят децата и внуците си на училището, като ги увери, че там за тях ще бъдат положени всички необходими педагогически грижи, за да се превърнат в пълноценни граждани на страната.

По време на тримесечната работа по проекта имигранти от Афганистан, Беларус, Индия, Украйна, Казахстан, Русия, Молдова, Китай, Корея и др. са получили основна подготовка по говорене, писане и четене на български, практически познания за езика и използването му в конкретни реални житейски ситуации.

Чужденците, избрали България за свой нов дом, са се запознали с основни исторически моменти от миналото на страната, с официалните ни символи, както и с емблематични елементи от неофициалната символика като българската роза, тракийското и средновековното културно наследство, София като една от най-старите европейски столици, националните, народните и църковните празници на българите.

Обучителите по проекта са изхождали от принципа, че езикът е основен фактор за интегрирането на имигрантите, намирането на работа, образованието, социалните контакти, сподели доц. Радкова. Затова и акцентите при езиковото обучение са били поставени върху речеви ситуации от ежедневния бит и комуникацията с административната система, върху специфични лексикални форми.

По време на цялото обучение имигрантите са били проверявани с изпитване и тестови задачи. Сред обучаемите има както хора, които не са знаели нито дума български, така и такива с известни познания по езика - предимно от рускоезичните бивши съветски републики.

Освен че са се запознавали с тънкостите на езика и историята ни, по време на тях имигрантите са обменяли информация и за своите страни, техните обичаи, кулинарни рецепти. По една случайност началото на обучението съвпаднало с българския Великден. Имигрантите имали възможност да се запознаят с националните традиции на този празник. Така освен обучителен проектът се е превърнал и в среща на множество различни култури.

Поради богатството на българската история обаче гл. ас. Стоименова смята, че по време изпълнението на този проект „ние само сме отворили една врата" пред чужденците, избрали България за нова родина. За нея най-трудната задача е била да обясни на избралите страната ни за свое убежище националния ни символ „народни будители", защото във всички възможни езици, на които са си комуникирали учители и ученици, това понятие е стигало до „будилник".

Курсът е получил одобрение от делегация на Европейската комисия, наблюдавала обучението в реални условия, като са били обсъдени възможности за неговото продължаване, както и за разширяването на подобни дейности.

По време на презентацията в Софийския университет участниците в проекта от различните страни изразиха сърдечна благодарност към своите ментори, като демонстрираха добро владеене на български език. Изключително впечатление направи представител на афганистанската общност у нас, на чиито речеви умения наистина могат да завидят редица българи.

Проектът вече има и своя виртуален живот в сайта на СУ, където са достъпни темите и програмите за обучение на чуждестранни граждани.