Учениците ни в четвърти клас имат уменията да четат и да разбират различни по темата текстове. Това показват резултатите от Международното изследване на уменията за четене на учениците от 4 клас PIRLS 2016.

Участие в изследването са взели 4281 ученици от 153 училища, като средната възраст на учениците е 10,8 г.

Текстовете включени в PIRLS са художествени и научнопопулярни. Освен четенето, изследването включва и разбирането и интерпретацията им.

37,9% от българските младежи са функционално неграмотни
Обновена

37,9% от българските младежи са функционално неграмотни

По четене и математика този процент бил още по-голям

Средният резултат за PIRLS 2016 е 500 точки. Българските ученици са събрали 552 точки. На първо място е Русия с 581 точки, а пред нас са страни като Полша, Ирландия, Сингапур, Хонконг, Финландия, Северна Ирландия. САЩ се нареждат след България с 549 точки. Момичетата четат по-добре от момчетата, показва още цялата картина на изследването.

Според оценката България е в напреднало равнище на четене. Учениците, които се справят с четенето на ниско равнище са едва 5%.

Факторите, които влияят върху постиженията по четене са семейството, училищният климат и учебната среда. Отношението към четенето на четвъртокласниците е също сред оказващите влияние фактори.
Семействата с повече образователни възможности и над 100 книги в къщи имат най-голямо влияние върху уменията за четене и разбиране на четвъртокласниците.

PIRLS се реализира от Международния център TIMSS & PIRLS към Бостън Колидж, САЩ (TIMSS & PIRLS International Study Center, Boston College, USA) заедно с Международната асоциация за оценяване на постиженията в образованието (IEA). От 2001 г. изследването се провежда на всеки пет години, като България участва в него за четвърти пореден път, заедно с около 60 страни от целия свят.

Участието на България в PIRLS се координира от Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование към Министерство на образованието и науката.