Българските четвъртокласници умеят да четат и да разбират текст по-добре от повечето си чуждестранни връстници. Това показват резултатите от Международното изследване на уменията за четене PIRLS 2021, което отчита тенденциите в постиженията на учениците и изучава различията между националните образователни системи.
Изследването се провежда от 2001 г. и на всеки 5 години. През 2021 г. в PIRLS се включват 57 страни, а България участва за пети пореден път. Проучването в България обхваща 4043 четвъртокласници от 151 училища в страната, както и техните 212 учители и родителите на 4037 от тях.
Изследването се фокусира върху двете основни цели при четенето на учениците в и извън училище: четене с разбиране (художествени текстове) и извличане и използване на информация (научно-популярни текстове).
С 540 събрани точки, което е резултат доста над средния за страните, се нареждат българските четвъртокласници.
Най-добре се представят учениците от Сингапур (587 т.), Хонконг (САР) (573 т.), Русия (567 т.), Англия (558 т.), Финландия (549 т.) и Полша (549 т.). Резултатът на България показва, че въпреки различния брой точки, няма статистически значима разлика в постиженията по четене на българските четвъртокласници и тези от Швеция (544 т.), Австралия (540 т.), Чехия (540 т.), Дания (539 т.), Норвегия (539 т.), Италия (537 т.) и др.
По скалата на PIRLS напреднало равнище се равнява на 625 точки, високо равнище (550 точки); средно равнище (475 точки); ниско равнище (400 точки). Напредналото равнище включва компетентности, които не са обхванати или са слабо обхванати от учебното съдържание за съответния клас и се очаква само малка част от учениците да го достигнат. Високото равнище е това, което повечето ученици би трябвало да са достигнали, а ниското е това, което всички ученици би трябвало да са достигнали.
Напредналото равнище се достига от едва 7% от учениците в страните, участвали в проучването. Според него българските четвъртокласници се справят по-добре с текстовете с литературна цел (за четене с разбиране) отколкото на тези с информативна цел. Почти половината от учениците достигат високото равнище на способностите по четене, а 16 % имат способности над напредналото равнище.
Данните на PIRLS 2021 сочат, че обстановката в българските училища играе важна роля в качеството на образованието. 80% от учениците у нас са в училища без никакви проблеми с дисциплината и сигурността. Именно те са постигнали резултат от 549 точки. В училища с проблеми в дисциплината и сигурността учат 4% от българските четвъртокласници. Те имат постижения от 458 точки или с 91 точки по-ниски.
С най-голям ефект върху резултатите на българските четвъртокласници се оказват образователните възможности в семейството. Компонентите, които изграждат скалата на образователните възможности в семейството, са броят на книгите и детските книги у дома, образованието и професионалната заетост на родителите.
Учениците са с "много възможности", ако средно имат у дома повече от 100 книги, повече от 25 детски книги, поне един от родителите им има висше образование и поне един работи от тях като специалист или професионалист. Учениците са с "малко възможности", ако средно имат 100 или по-малко книги у дома, 25 или по-малко детски книги, двамата им родители нямат по-високо от средно образование и не работят като специалисти или професионалисти.
Национален координатор на изследването за България е Центърът за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН.
USD
CHF
EUR
GBP
