Миглена Люцканова Явно, колкото и да е умен и интелигентен един човек, стъпи ли в политиката, той неименуемо поумнява... Защото, оказва се, че един начетен асистент по методика на литературата, избран за министър на образованието - по всяка вероятност заради качествата си, коренно променя възгледите си за просвещаването на българския ученик!

Славещ се с добрите си литературно-интерпретативни статии и с не по-малко добрите си частни уроци (от преди да стане министър), които подготвят за СУ “Свети Климент Охридски”, Владимир Атанасов изведнъж, провокиран от ученическото и родителското негодувание, че матурите са спекулация, за да има бум на частните уроци, се обяви срещу нещо, което дълго време сам е практикувал! Иначе казано - поумня...

И какво – странната метаморфоза става факт, а министърът вече е на мнение, че ученикът може да влезе във висше училище без допълнителна подготовка по литература, защото матурата е достатъчна крачка за там.

И така, в стила на Бойко Борисов, както обясни деканът на Факултета по славянски филологии в Алма Матер професор Валери Стефанов, министърът погна всички учители, които дават частни уроци.

Оказва се обаче, че не просто към учителите, даващи частни уроци, е насочена гонката, а към най-добрите литературни спецове – именно към учебния център “Диоген”, в който преподава самият декан на Факултета по славянски филологии в СУ и в който дори министър Атанасов нищо чудно да беше почнал работа, ако разбира се Новото време не го беше понесло на крилете на министерската длъжност.

За жалост действията на просветния министър доста загрубяват и от тях взеха да страдат точно най-добрите учители в страната, специално подбирани и дори обучавани от научните ръководители на “Диоген”.

Не случайно от школата се питат защо едва след като бъдат съкратени, МОН говори за квалификационни курсове за учители, а не ги прави преди това?!

А съответно, сплашени от МОН, учителите трябва да откажат сътрудничество на въпросния учебен център и да се лишат от възможността за допълнителни доходи, които за тях са не каприз, а начин за оцеляване по честен път.

И причината за нахъсването срещу “Диоген” не е в неодобрени негови учебници, защото те определено отговарят на общоборазователните изисквания, а е по-скоро в това, че са твърде по-добри от рецензираните от министър Атанасов. Самата справка, поискана от министъра показва, че учебниците на професор Стефанов са предпочитани и от ученици, и от учители (в цялата страна са продадени 24 000 бройки срещу едва 4 500 за министъра на образованието).

Това става само година, след като професорите на СУ призоваха същия министър да си подаде оставката, не просто защото се възползва от положението си, за да спира определени учебници – обикновено най-качествените, а само защото като министър няма никакво морално право да издава учебници.

А и колко окаяно звучи в един учебник за 10 клас, проверяван от просветния министър, да се срещат такива твърдения като това, че Петко Рачев Славейков е написал епическите песни “Коледари”, “Змейово либе”, “Ралица”, “Бойко”, “Неразделни”, “По жътва” и поемата “Кървава песен”, които всъщност принадлежат на сина на големия наш възрожденец - модерниста Пенчо Петков Славейков.

И все пак, за да не оспорваме начетеността на просветния ни министър, можем да си позволим догадката, че от много работа той не е имал време да коригира писанията на съставителя на учебника.

Но този факт насочва само към един извод – отдавна изказан в народните мъдрости – две дини под една мишница не се носят. Затова министърът може би трябва да избере - или да министерства, ила да литературствува – друг път като че ли няма.