Предстои да се изготви списък със стратегически цели и задачи и политики на всяко едно висше училище. Предвижда се да бъдат определени своеобразни образователни одитори в Националната агенция за оценяване и акредитация. Това ще стане до 3-4 месеца.

Това заяви пред БНР министърът на образованието Красимир Вълчев по повод приетите преди седмица промени в Закона за висшето образоване

МОН с цел - след 3 г. съвременни учебни предмети във всички училища

МОН с цел - след 3 г. съвременни учебни предмети във всички училища

Като пример - Оператор на дрон, Емоционална интелигентност

Промените предвиждат въвеждането на нов модел на управление на висшите училища. Целта е да бъде разпределена отговорността пред ръководствата им, да има прозрачност и отчетност. Академичните преподаватели на възраст над 63 години няма да могат да се кандидатират за заемане на ръководна длъжност, гласят измененията в закона.

Според него висшите училища трябва да са ориентирани към развитието, да обезпечават икономиката със специалисти и да са много по-свързани в университетски мрежи.

По думите му основните промени няма да дойдат само от закона, но и от новата методика, която трябва да приеме Националната агенция по оценяване и акредитация.

Образователният министър разясни, че от догодина ще започне акредитацията по новия начин - всички професионални направления по едно и също време. Очаква се новата методика да бъде приета в следващите няколко месеца.

"До три-четири месеца ще формулираме политиките на висшите училища заедно с академичните ръководства, договорите за управление на ректорите, които се надяваме малко да им променят стимулите - те трябва да са съотговорни вътре към академичната общност, с мандатната програма, с това, което са обещали", обясни Вълчев.

Висшите училища ще имат добро, качествено обучение след 20-30 години, ако инвестират днес в млади преподаватели, смята министърът.

От 1 януари се предвижда въвеждане на минимална средна заплата в системата на висшето образование като мярка за стимул на именно на младите в академичния състав.

По думите на Вълчев 50% от финансирането в системата на висшето образование е в зависимост от оценката за качеството, а държавно финансираният прием в държавните висши училища е намален от 58 000 на 43 000 студенти и прогнозира, че през настоящата година вероятно ще бъде намален с още 4 хил. студенти. През последните години най-значително - с над 50% - е намалението на приема в социалните, стопанските и правните и науки.

Вълчев е убеден, че след 10 години може да се очаква нарастване на необходимостта от формиране на знания и умения за дигитална креативност. Това означава, че в системата на образованието е наложително привличане на повече преподаватели по информационни технологии.

Според министъра днешните деца ще сменят няколко професии - не работни места, а професии. За да стане това техните бакалавърски степени трябва да бъдат много по-интегрални, мултидисциплинарни и с възможност за надграждане в няколко посоки. Това означава, че висшите училища трябва да имат много повече преподаватели, категоричен е Вълчев.

Той информира, че идната седмица предстои публикуване за обществено обсъждане на законодателни промени, според които става задължително предучилищно образование от 4-годишна възраст.

"Почти всички изследвания казват, че предучилищната подготовка е с най-висока норма на възвращаемост от всички публични програми... В този период в най-голяма степен се формират когнитивни, социално-емоционални и най-вече езикови умения, особено за децата от семейства, в които говоримият език не е българският", допълни Вълчев.