От Министерството на образованието и науката (МОН) ще въведат регионален компонент във финансирането на висшите училища. Ангажимент за промяната във финансирането на университетите пое министърът на образованието и науката проф. Николай Денков на среща със Съвета на ректорите, съобщиха от МОН.

С промяната на финансирането ще се опитат да пренасочат част от кандидат-студентите към направления, в които има дефицит. Целта е да се компенсират специфичните затруднения, които срещат водещите университети извън София заради по-забавеното развитие на регионите. То е причина за по-трудната реализация и по-ниските заплати на абсолвентите.

При намаления прием на студенти се освобождава ресурс, който може да бъде насочен към допълнителни дейности - например учебни фирми, практики. Същевременно ще бъде свита субсидирания за прием в направленията, в които има голям излишък на студенти.

Студентите по медицина искат специалността им да се признае за приоритетна

Студентите по медицина искат специалността им да се признае за приоритетна

Редуцирането на парите в тези специалности ще ограничи достъпа до здравно образование

"По този начин, вкарвайки броя на студентите в разумни граници, ще подпомогнем финансово висшите училища да подобрят качеството на обучение. Така ще накараме всички академични ръководства и в страната, и в София, да се фокусират върху това, какво става с техните студенти след завършването", обясни проф. Денков.

Според него, целта не е да има 100% реализация на завършилите висше образование, защото това не е възможно. "Трябва да постигнем някакви здравословни граници от около 60-70% реализация на завършващите студенти на позиции, изискващи висше образование. За сравнение, в момента този процент е 47", заяви министърът.

Според Денков има три големи проблема в сферата на висшето образование през последните години. Единият е свързан с това, че доскоро държавата субсидираше твърде много студенти и това е довело до понижаване на качеството. Преди две години те достигнаха до 80% от завършващите ученици.

Вторият проблем е свързан с дисбаланса - някои професионални направления приеха твърде много студенти, сред тях са "Икономика" и "Администрация и управление". За сметка на това други направления се оказаха с твърде малък брой студенти, например "Математика", където учат около 100 младежи в цялата страна.

32 университета правят прием с оценката от матурата

32 университета правят прием с оценката от матурата

Оценката ще е балообразуваща

Третият проблем е свързан с ниската субсидия за един студент, която получават някои от направленията. Сред тях е "Педагогика", която е приоритетно направление. Въпреки това субсидията за един студент там е под 700 лева.

Според министър Денков тази година се достига до здравословната граница от около 60 % субсидирани студенти спрямо завършващия брой ученици. Това ще позволи да се повиши конкуренцията, а оттам и качеството, смята той.

На някои места делът на завършващите студенти, които работят на позиции, изискващи висше образование, е изключително нисък - 20-30 на сто. Затова от МОН предвиждат няколко финансови мерки, с които да пренасочат обучението към професионални направления, с които студентите да могат да се реализират много по-успешно. Такива са направленията, свързани с информационните и комуникационни технологии, с инженерните специалности, с математиката, които са по-трудни за изучаване. "С подходящи финансови стимули студентите биха могли да се пренасочат към тях", обясни министърът.

В МОН има заделен ресурс, който може да се използва за специфични програми за устойчиво развитие на съответните висши училища. Проф. Денков обясни, че университетите трябва да предвиждат развитие, което се базира на реалния брой студенти, които можем да имаме в момента.

"Не може планът за развитие на един университет да се базира на броя завършващи ученици, който сме имали преди пет години", допълни министърът.