Три национални цели си поставиха видни академици от БАН - духовното развитие на българската нация, създаване на условия за благоденствие на българите, нов обществен договор за силна правова държава.

Времето, в което живеем налага провеждането на национален дебат за това как искаме да се развива нашата страна, заяви председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров по време на пресконференция в БТА.

По думите на акад. Сендов една нация има физиономия, ако тя има национална култура. Той изтъкна, че глобализацията създава условия за унификация на културите, налагането на една култура и изчезване на нациите. България може да се развива, ако всички се стремят тази нация да върви напред, заяви той.

По отношение на образованието според акад. Сендов демократичното общество страда от голям дефект и се нуждае от усъвършенстване и развитие. Според него демократичното общество не обръща достатъчно внимание на възпитанието.
От изключително значение е образованието да засили страната си на възпитание, което по думите на Сендов, в нашите училища въобще го няма.

Авторитетът на учителите е силно понижен, подчерта той. Трябва да се издигне авторитетът на учители, което изисква по-високи заплати и намиране на пътища към създаване на интерес у младите хора към образованието, категоричен е академикът, допълвайки, че развитието на стабилна икономика ще стане с високообразовани и културни хора.

От своя страна акад. Георги Марков изтъкна, че трябва да се чуе гласът на българските учени. По думите му българските учени са сред строителите на съвременна България. Той поздрави българите по случай деня на Съединението и им пожела да бъдат по единни.

Сред целите, които си поставят академиците от БАН е и ефективно използване на природните суровини. Според тях климатичните условия на страната са прекрасна база за отглеждането на български продукти, които се отличат с вкусовите си качества.
Туризмът трябва да се превърне в индустрия, смятат още учените. Над 50% от минералните извори в Европа се намират в България. Може да се направи целогодишен туризъм за рехабилитация, изтъкнаха и тази идея учените.

Според акад. Дамян Дамянов България има нужда от комплексно развитие на науката. Целесъобразно е да се насочи вниманието към информационни технологии, към биотехнологиите, подчерта той.

Налага се повишаване на нивото на образованието в България. Неуспехът в усвояването на европейски средства се свързва с недобра подготвеност. Ниският процент на усвояемост се дължи до голяма степен и на този показател, изтъкнаха учените.

Проблемите за реформи в конституцията я съпътстват още от нейното създаване, посочи акад. Маргарит Ганев, посочвайки още един приоритет на академиците. От няколко месеца чуваме исканията на гражданското общество за значителни промени в социалната уредба на България, подчерта той.

Сформиран е кръг от съмишленици, в който влизат бивши конституционни съдии, бивши народни представители преподаватели от вузове, представители на неправителствени организации, които работят за изготвянето на идеи.
Двете задачи, които си поставят участниците в този кръг са осъществяване на конституционни промени чрез механизмите на обикновеното Народно събрание и иницииране на представително обсъждане с оглед създаване на конституционен модел, който да гарантира реалното синхронизиране на взаимоотношенията между отделните власти.