Министерство на образованието неефективно изразходва средствата си за професионално образование, съобразено за потребностите на пазара на труда.

Това е основният извод, който прави Сметната палата след проверка на министерството за периода от 2012 до 2014 година включително.

За този период от 4-ри години начело на МОН са шестима министри, двама от които в служебни правителства: Сергей Игнатов (ГЕРБ), Стефан Воденичаров (ГЕРБ), Николай Милошев (служ. каб.), Анелия Клисарова (БСП), Румяна Коларова (служ. каб.) и Тодор Танев (ГЕРБ).

Професионалното образование се извършва в 367 държавни и 157 общински професионални гимназии и училища с професионални паралелки във всички административни области, като намаляват държавните училища, като сществуващата мрежа не е съобразена със социално-икономическите характеристики на съответния регион.

Годишният държавен план-прием в държавните и общинските училища се извършва без да има конкретни данни за потребностите на пазара на труда. Липсва единна система за планиране на държавния план-прием, посочват още от Сметната палата.

В професионалното образование има тенденция за намаляване на броя, както на получилите диплома за средно образование, така и на явилите се на изпит за придобиване на степен за професионална квалификация и на получилите свидетелство за професионална квалификация.  Общият брой на отпадналите ученици от системата на професионалното образование е 18 364 и тенденцията е за постоянно увеличаване на броя.

От Сметната палата дават и данните, че за трите учебни години диплома за ХІІ клас са получили средно 88,53 на сто, а на на изпит за придобиване на степен за професионална квалификация са се явили 83,27 на сто, свидетелство за придобиване на професионална квалификация са получили 71,32 на сто.

Най-значително са намалели получилите свидетелство за професионална квалификация през учебната 2013/2014 г. - 64,21 на сто, или 36 от всеки 100 ученици не придобиват степен на професионална квалификация, въпреки че за целта са изразходени бюджетни средства.

Причините са различни - липса на интерес към този тип образование, очаквания за нископлатен и непрестижен труд, регионално и демографско развитие, социални, микро и макроикономически фактори, глобализация и адекватна реакция на отговорните институции.

Професиите по които се обучават ученици в България са 47 направления с 239 професии и 570 специалности.
В края на 2014 г. са приети 189 държавни образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии, с което е предоставена възможност за разработване на учебната документация.

Липсват обаче държавни образователни изисквания за придобиване на професионална квалификация по останалите професии и специалности. Освен това не се прави актуализация, както и не осигуряват равни условия за изготвянето на учебната документация в професионалното образование.

Няма действаща система за проследяване на реализацията на учениците, завършили професионално образование, което не създава условия за ефективното му управление. Само за учебната 2013/2014 г. от одитирания период има данни за реализацията на пазара на труда на учениците, завършили XII клас в училища с професионални паралелки - 29,35 на сто. Във висши училища са продължили обучението си средно 42,75 на сто от учениците в училища с професионални паралелки.

Освен това липсва развита система за оценяване на качеството на професионалното образование, което не осигурява условия за обвързване на финансирането с неговото качество.

Професионалното образование не разполага със средства и добро сътрудничество с организациите на работодателите, както са направени незначителен брой обучения на учителите, И тук Сметната палата отчита голям брой застаряващи учители.

Освен това в Министерството на образованието и науката няма разработени вътрешни правила за условията и реда за разработване на учебните планове и учебните програми.

Съдържанието на темите по учебните предмети за курса на обучение се формира от автори без предварително поставени критерии за избор, а за самите изпити няма утвърдени вътрешни правила и единните критерии. Програмите са разработвани предимно от авторски екипи от професионалните училища и гимназии при неефективно сътрудничество с работодателите, което не допринася в достатъчна степен учениците от професионалните училища да познават реалните условия на труд.

22 препоръки към министъра на образованието и науката, които трябва да бъдат изпълнени в срок до шест месеца, отправя и Сметната палат.