Българският език е безкрайно подценен в нашата образователна система.

Това заяви проф. Боян Вълчев по време на пресконференция на Съюза на учените в България, с участието на учители по български език и литература, която се дава по два повода - наближаването на 24 май и провеждането на матурата, която е след три дни.

Училището е единственият инструмент за въздействие върху състоянието на езиковата култура на обществото, отбеляза проф. Вълчев.
По думите му на учениците се преподават филологически знания, при това в неподходяща за това възраст, които не се овладяват.
Това според него е сгрешена концепция.

Всъщност предмет „български език" реално няма. Той е закачен механично към литературата през целия гимназиален курс и предвижда малко часове само за теоретични занимания, подчерта професорът.
Според него това, което трябва да се направи, е да се раздели обучението по български език от литературата.

Българският език не е предмет като останалите, посочи той, защото обслужва всички останали предмети.
Предметът трябва да има свой собствен обект и център и няма да е прикачен механично към литературата, заяви проф. Боян Вълчев.
Литературата в момента изяжда от времето за преподаване на български език, категоричен е той.

Предметът български език трябва да се предвиди през целия прогимназиален и гимназиален етап, категорични са учените.
Най-важно е овладяването на комуникативно- речевите умения и практическите знания за езика.

Според Вълчев учебниците и учебните програми са претрупани с академично знание и терминология, неотговаряща на характера на училищното образование.

Учителските колективи трябва да създават учебниците, смята професорът.

Според него организацията, изпитните задачи и оценяването на матурата не отговаря на никакви общоприети стандарти.
23% е изискването, което е поставила държавата за получаване на минимална положителна оценка на матурата.
„Матурата не представлява стимул, всеки изкарва матурата.", коментира проф. Вълчев.

„Досега не получаваме сигнали, че няма да се повторят слабостите при провеждането на матурата през миналите години", каза той, като допълни, че ще настояват министерството задължително да организира обсъждане на резултатите от матурата от специалисти на широки, а не само на тясно ведомствени форуми.

Според Цеца Петрова, която е учител, получават се кризисни зони - като 8 и 10 клас, в които изучаването на български език е неглижирано, поради знанието по литература, което се предлага на децата.

„Централизацията на българското образование е направило от българския учител пионка, която не смее да пожелае свободата си от професионална гледна точка, а чака програмата да му бъде спусната", заяви Маргарита Илчева, също учителка.

„Учим децата за езиковеди, не на български език. Учим децата що е сказуемно определение, а не да приказват", категоричен бе и академик Михаил Виденов.