През последните пет години студентите по педагогика са намалели с близо 25%, с 23% на сто е намалял приемът на студенти по “Електротехника”, с 22 % - по „Машинно инженерство“, с 26% - по “Енергетика”, с 30%  - по “Архитектура” и с 36% - по "Химични технологии".

Това се посочва в писмен отговор на министъра на образованието Меглена Кунева на въпрос на депутатите от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов за проекта „Студентски стипендии“, финансирани с европейски средства. Припомняме, проектът предизвика гнева на много студенти от специалности, които нямат право да кандидатстват за стипендии.

Меглена Кунева посочва като пример, че с намалението на студентите по педагогика и на фона на това, че през следващите 10 години над 45 000 учители ще навлязат в пенсионна възраст, след години ще имаме недостиг на кадри във всички сфери.

Коментарът на образователния министър е, че разписаните в закона „приоритетни специалности“ би трябвало да се наричат „проблемни от гледна точка на търсенето на студенти“.

В отговора също се припомня и че работодателските организации и анализите на пазара на труда алармират за увеличаващ се недостиг на инженерни и технологични кадри с висше образование.

От друга страна студентите по икономика са се увеличили с 4%, по право - със 17%, по психология -  с 21%, а професионалните направления от медицинските науки с 60 на сто.

Според МОН диспропорциите се дължат до голяма степен на досегашния финансов модел в системата на висшето образование, който е бил изцяло ориентиран към търсенето на образование, без да се съобразява с нуждите на пазара на труда.

Затова и в отговора на Кунева се заявава решимост да се приложи инструментът на ограниченията за кандидатстване за европейските стипендии като начин да се обвърже образованието с пазара на труда.

Освен това по думите й евентуални промени в конкретния проект за стипендиите на практика ще означават промени в оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, а то представлява дълъг преговорен процес с Европейската комисия, в който България трябва да доказва своята решимост за реформи.