Проблемът не е в езика, а в неговия носител. Това заяви проф. д-р Васил Райнов, директор на института за българския език към БАН по време на пресконференция по повод предложението за създаване на Закон за българския език.
Той заяви, че в института не е постъпвал проектозаконът и няма представа какво представлява той.
„Закон за българския език не е необходим. Езикът не боледува. Законът няма да помогне. Само бием водата в хавана", каза професор Райнов.
Той уточни, че повече от 14 пъти след 1990г. е правен опит за създаване на Закон за българския език с различни заглавия. Всички тези опити са събрани и анализирани в книгата „Книга за/на българския език". „Ние не знаем има ли в момента опит за създаване на такъв закон", каза проф. Райнов.
По думите му в общественото пространство не случайно е изпуснато такова изявление. „Кой ще определя чуждицата нужна ли е, нов СЕМ ли ще създадем?", попита риторично професорът.
Той подчерта, че Британският съвет не се опитва да променя английския език. „Английският език не се страхува от чуждите думи", подчерта професорът.
По-важният въпрос според него е как да бъдат ограмотени деца. Опитът за създаването на Закон за българския език, според него, е аматьорски.
Проф. Райнов заяви още, че пълният член е едно недоразумение в българската писмена и езикова практика, но е въведен като норма.
Bozo Kosmev
на 14.01.2011 в 13:47:44 #1Проф. Райнов заяви още, че пълният член е едно недоразумение в българската писмена и езикова практика, но е въведен като норма.
