Синдикат „Образование" e изпълнен с безпокойство по повод на текстовете в Проектозакона за образованието. И двата разглеждани проекта поставят българския учител на колене пред нереформираната бюрократична машина на българското образование, гласи становището, изпратено от синдиката.
Никъде в закона учителите не откриват заложена възможност професията на учителя да стане регулирана. Макар че цяла година им се обещаваше, след политическите избори това обещание вече е безвъзвратно забравено.
Вместо него, обаче, в желанието за реформиране на системата откриваме едно хаотично заложено кариерно развитие, в което учителските длъжности са безкрайно неясни по времетраене и се губят при смяна на работното място. Учител, достигнал до високата кариерна длъжност „Главен учител", я губи, ако смени учебното заведение. Другият парадокс е, че педагог, който иска да стане директор, може да го стори само с три години стаж, при това не по управление на образованието. Същият педагог, ако иска да се изгради кариерно, би трябвало да изработи поне 10 години стаж за първата кариерна длъжност - „Старши учител", алармират още от просветния синдикат.
В световните образователни системи има традиция учителската професия да бъде в категорията „Държавен служител". Този прекрасна практика, обаче, за пореден път не присъства в проектите за закон. И въпреки, че българският учител не е държавен служител, на него в проектозакона му се вменява задължително атестиране, което се прилага само към държавните служители.
Синдикат „Образование" е предлагал много пъти да се изработят компенсаторни механизми, които да съхранят българския учител до увеличаващата се пенсионна възраст. В Европа и света имат отлични практики в помощ на учителите, които са натрупали стаж и възраст и те са: намаляване на седмичното и годишното натоварване на педагогическите специалисти с възастта; прилагане на година за квалификация на няколко години педагогически стаж; използване на допълнителното натоварване над седмичната норма, като основание за по-ранно пенсиониране и много други, отбелязват още от там.
Авторите на проектите вероятно не знаят, че средната възраст на българския учител е 59 години, а работното му време често приминава психологическата граница от 50 часа седмично. Защото, ако знаеха това, щяхме да видим в закона възможности за прилагане на тези спасителни механизми за запазване достойнството и ефективността на учителите, които работят над 60- годишна възраст, гласи още позицията.
В проектите за закон не виждаме и възможността млади учители да влязат и останат в системата. Не откриваме мерките, които биха ги задържали в образователната система. Синдикат „Образование" многократно е предлагал младите учители да започват своята кариера със средната за страната заплата. Предлагаме също тези млади учители, които са успешни, да имат възможност за бързо кариерно развитие -хоризонтално и вертикално.
Много важно за българския учител е той да е достойно и обективно поставен между своите колеги. В момента виждаме огромен хаос по отношение на натоварването на учителите по различни предмети и голяма дискриминация при заплащнето на труда на директори и учители, категорични са от синдиката.
От „Подкрепа" предлагат още всички основни учителски и директорски заплати да бъдат еднакви, каквато е световната традиция, а разликата да идва от допълнителните плащания. Седмичното и годишното натоварване на учителите по всички дисциплини също трябва незабавно да се изравни, каквото е и решението на комисията по дискриминация.
Ако към българския учител не се подходи достатъчно отговорно и с необходимото уважение, изграждано през вековете, ако педагозите не бъдат поставени в европейските принципи на работа, то всеки нов проект за образователен закон е обречен на неуспех, а България няма да излезе от негативните световни класации за най-евтино и най-неуспешно образование, предупреждават още от синдикалната организация.
Mapa
на 21.01.2015 в 04:18:48 #2Дрън, дрън, чи пляс. Българският учител няма защо да пада на колене пред нещо което му/и е било професионално задължение през всичките тия проспани години зад бюрото. (Да ме прощават учителите които наистина са полагали усилия да научат нещо ново, за да посрещнат нуждите на постоянно променящият се ученик). Дано заспалите най-накрая да се събудят и да започнат да учителстват или да си търсят друго поприще - чувам имало нужда от овчари. Уважаеми реформатори, преди да се започне реформа, първо се прави проучване, ама не от рекъл, казал, ами от специалисти. Всяка една учебна система или министерство на образованието си имат уеб страница с контакти ако някой има въпроси към тях. За разлика от България, като изпратиш запитване за нещо, ти отговарят искрено и точно и са даже поласкани че именно тях си ги попитал как адже ба са постигнали този успех. Ако случайно въпросът е зададен до грешния подател, не ви пренебрегват запитването а го препращат до компетентния служител. Така като чета статията не смятам че някой се е постарал да позапита тук там как стоят нещата. 1. Никъде В световните образователни системи Няма традиция учителската професия да бъде в категорията „Държавен служител" - просто училищния персонал работи в учреждение субсидирано от държавни и общински пари - здравното и пенсионно осигуряване са по-добри, имат повече почивни дни и те това. Дори работната заплата е за 10 месеца, колкото е учебната година и ако искат да им се заплаща лятната ваканция си делят сумата на 12 или работят нещо друго. 2. И да, задължително атестиране, как иначе ще разберем кой става на работа и кой не. И ако може атестацията да е по-начесто, особено при новите учители. 3. Единствените компенсаторни механизми, които да съхранят българския учител до увеличаващата се пенсионна възраст са инвестиране в учебните системи - повече персонал, повече техника и повече отговорност от страна на родители и ученици. 4. Няма нужда от титли, главни, старши, и пр., това не е казарма - заплатата навсякъде расте според стажа и съответно образованието и да, при смяна на община има логика да започнеш от начало при положение че не навсякъде стандарта е един и същ и не всяка община получава едни и същи субсидии от министерството на образованието. Като не искате да почвате отначало, натискайте си парцалите, защото всеки втори университет бълва кадри които са финансово по-изгодни за всяка община и в много случаи по-нахъсани и мераклии за работа. 5. Не си мислете че е кой знае каква привилегия да си директор - и да за да станеш директоp задължително трябва да си бил учител поне 3 години, заместник директор поне 3, да си завършил магистър с допълнителни взети следипломна квалификация за администратор и по желание да работиш върху докторска титла. Има и 6, 7, 8 ама просто няма смисъл да продължавам защото не смятам че синдикати и министерства са вложили повече време в осмислянето на реформата отколкото аз в написването на този пост.
Дуде
на 19.01.2015 в 11:19:13 #1България няма да излезе от негативните световни класации за най-евтино и най-неуспешно образовани