Синдикат „Образование" e изпълнен с безпокойство по повод на текстовете в Проектозакона за образованието. И двата разглеждани проекта поставят българския учител на колене пред нереформираната бюрократична машина на българското образование, гласи становището, изпратено от синдиката.

Никъде в закона учителите не откриват заложена възможност професията на учителя да стане регулирана. Макар че цяла година им се обещаваше, след политическите избори това обещание вече е безвъзвратно забравено.
Вместо него, обаче, в желанието за реформиране на системата откриваме едно хаотично заложено кариерно развитие, в което учителските длъжности са безкрайно неясни по времетраене и се губят при смяна на работното място. Учител, достигнал до високата кариерна длъжност „Главен учител", я губи, ако смени учебното заведение. Другият парадокс е, че педагог, който иска да стане директор, може да го стори само с три години стаж, при това не по управление на образованието. Същият педагог, ако иска да се изгради кариерно, би трябвало да изработи поне 10 години стаж за първата кариерна длъжност - „Старши учител", алармират още от просветния синдикат.

В световните образователни системи има традиция учителската професия да бъде в категорията „Държавен служител". Този прекрасна практика, обаче, за пореден път не присъства в проектите за закон. И въпреки, че българският учител не е държавен служител, на него в проектозакона му се вменява задължително атестиране, което се прилага само към държавните служители.

Синдикат „Образование" е предлагал много пъти да се изработят компенсаторни механизми, които да съхранят българския учител до увеличаващата се пенсионна възраст. В Европа и света имат отлични практики в помощ на учителите, които са натрупали стаж и възраст и те са: намаляване на седмичното и годишното натоварване на педагогическите специалисти с възастта; прилагане на година за квалификация на няколко години педагогически стаж; използване на допълнителното натоварване над седмичната норма, като основание за по-ранно пенсиониране и много други, отбелязват още от там.

Авторите на проектите вероятно не знаят, че средната възраст на българския учител е 59 години, а работното му време често приминава психологическата граница от 50 часа седмично. Защото, ако знаеха това, щяхме да видим в закона възможности за прилагане на тези спасителни механизми за запазване достойнството и ефективността на учителите, които работят над 60- годишна възраст, гласи още позицията.

В проектите за закон не виждаме и възможността млади учители да влязат и останат в системата. Не откриваме мерките, които биха ги задържали в образователната система. Синдикат „Образование" многократно е предлагал младите учители да започват своята кариера със средната за страната заплата. Предлагаме също тези млади учители, които са успешни, да имат възможност за бързо кариерно развитие -хоризонтално и вертикално.
Много важно за българския учител е той да е достойно и обективно поставен между своите колеги. В момента виждаме огромен хаос по отношение на натоварването на учителите по различни предмети и голяма дискриминация при заплащнето на труда на директори и учители, категорични са от синдиката.

От „Подкрепа" предлагат още всички основни учителски и директорски заплати да бъдат еднакви, каквато е световната традиция, а разликата да идва от допълнителните плащания. Седмичното и годишното натоварване на учителите по всички дисциплини също трябва незабавно да се изравни, каквото е и решението на комисията по дискриминация.

Ако към българския учител не се подходи достатъчно отговорно и с необходимото уважение, изграждано през вековете, ако педагозите не бъдат поставени в европейските принципи на работа, то всеки нов проект за образователен закон е обречен на неуспех, а България няма да излезе от негативните световни класации за най-евтино и най-неуспешно образование, предупреждават още от синдикалната организация.