В България предизборно на българските учители им обещават 1515 лева работна заплата, 5% от БВП за образование и още много ексклузивни финансови стратегии за образованието. На кого да повярват българските учители: на политическите партии и кандидат-премиери или на собствения си горчив опит през годините на прехода. Това заявяват в своя позиция до медиите от синдикат "Образование" във връзка с предизборното обещание на ГЕРБ.
Синдикалистите смятат, че необходимият размер за отрасъла е да достигне поне 6 % от Брутния вътрешен продукт, каквато е и препоръката на Европейската комисия (ЕК).
От синдиката са категорични, че щедро обещаваното увеличение на учителските заплати е важно и първостепенно, но не е достатъчно за решаване на проблемите в системата.
Синдикалистите изразяват съжаление, че след 1990 г. изцяло липсва възпитателната роля на училището. Престижът на учителската професия е тотално сринат, тъй като редица правителства са държали учителството на дъното на икономическата йерархия.
През 2003г. учителите вземали средно 250 лв., при 142 лв. за обслужващ персонал в училище.
Лека корекция в това отношение се случила едва през 2007 г. заради голямата учителска стачка и последвалия скандал със "седянката" на Пламен Орешарски (тогава финансов министър). Въпреки това, заплащането на учителите е много далеч от желаното. През последните години началната заплатата на учителя е както следва: 2007 - 315 лв., 2008 - 353 лв., 2010 - 450 лв., 2013 - 500 лв., 2015 - 600 лв. и 2017 - 660 лева.
Около 800 лв. е средната нетна заплата на учител в България. Тя отрежда на родните педагози традиционното и убедително последно място в Европа.
От синдикат "Образование" изтъкват също, че при ниските заплати на учителите, и пенсиите им са на най-ниското стъпало на квалифицираните работещи бедни. Ако през малко след Освобождението - през 1896 година, минималната учителска пенсия е била 219 лв., то след повече от век, през 2016г. средната учителска пенсия е 270 лева.
Синдикалистите изразяват разочарованието си, че днес тази пенсия е далеч под прага на физическото оцеляване и поредно доказателство какво е общественото признание и авторитет на българския учител в съвременна България.
Тази година образованието отново е изведено като приоритет, но за него се отделят 3.6% от БВП. Това е най-ниският в Европа процент, по-нисък и от този в Македония - 4.5%.
В позицията се отбелязва, че достигането на качествено образование е процес, който задължително трябва да бъде съпътстван с повишаване статута и авторитета на учителя в обществото. Синдикалистите са на мнение, че ролята на родителите трябва да смени посоката си от контролираща и определяща към партнираща с ясни задължения и спазване на правилата в системата.
Те намират за наложително българските оторизирани институции, които са съпричастни и отговорни към образованието, последователно и стриктно да изпълняват задълженията си. Те трябва активно да участват и съдействат на училищните власти за преодоляването на всички наболели проблеми.
От синдикат "Образование" са готови за европейски формат за партниране. Те обаче са категорични, че той трябва да включва и действията на учителите от голямата стачка през 2007 година. Изборът на политиците е да изпълнят или не това, което са обещали, а на учителите - да вярват или не в дадените обещания, подчертават синдикалистите.
Заплащането на учителския труд е само онази финансова страна от обществената оценка, като много по-важната страна е признаването на ключовата роля на просветния труженик в обществения живот и бъдещето на страната. Признание, не само написано някъде на хартия, а доказвано и утвърждавано всеки ден със съответни адекватни действия, подчертават от синдикат "Образование". Синдикалистите са недоволни, че се стига до избледняване и омаловажаване на една от най-важните мисии на човека в обществените процеси - мисията да бъде учител, просветител и водач в бъдещето.
USD
CHF
EUR
GBP
